— Нека душата й и душите на всички починали вярващи…
Луси чуваше като в мъгла гласа на свещеника, който благославяше ковчега на сестра й. Скръбта и гневът й бяха прекалено силни. „Виж какво ти причини онзи човек, Анамари — помисли си тя. — Съсипа живота ти. Дори трябваше да се откажеш от болницата — работа, която толкова обичаше. Ти не искаше да говориш за това, но знаех, че никога няма да си простиш нещо, което се беше случило там. Но какво? За доктор Джак. Нещо, свързано с него. Бедната мама толкова много го харесваше. Никога не го наричаше с малкото му име. Винаги «доктор Джак». Самата ти признаваше, че не вярваш да го е убия наркоман… Анамари, от какво се страхуваше през всичките тези години? Страхуваше се дори докато Моли Лаш беше в затвора… О, сестричке… сестричке…“
Луси чу мъчителните ридания, които отекнаха в църквата, и разбра, че идват от нея. Съпругът й я потупа по ръката, но тя се отдръпна. В момента единственият човек, с когото се чувстваше свързана, беше Анамари. Докато изнасяха ковчега навън, единствената й утеха бе мисълта, че сестра й и Джак Мороу може би ще имат втори шанс за щастие в онзи, другия свят.
След погребението синът и дъщерята на Луси се върнаха на работа, а съпругът й отиде в супермаркета, на който беше управител.
Тя се прибра вкъщи и отвори скрина на Анамари. Държаха го в стаята, в която спеше при гостуванията си в Бъфало.
В горните три чекмеджета имаше бельо, чорапи и пуловери, оставени там, за да може да ги използва, когато си идва за уикендите.
Най-долното беше пълно със снимки, семейни албуми, писма и пощенски картички.
И точно докато разглеждаше снимките със замъглени от сълзи очи, по телефона позвъни Фран Симънс.
— Зная коя сте! — гневно й каза Луси. — Репортерката, която иска пак да раздуха онази гадна история. Оставете ни, оставете сестра ми да почива в мир.
— Искрено ви съчувствам — отвърна от Манхатън Фран, — но трябва да ви предупредя — Анамари няма да почива в мир, ако Моли Лаш бъде изправена пред съда. Адвокатът на Моли няма да има друг избор, освен да обрисува Анамари във възможно най-черни краски.
— Не е честно! — изхлипа Луси. — Тя не искаше да разруши ничие семейство. Когато се запозна с Гари Лаш, Анамари беше още дете.
— Моли също — каза Фран. — Колкото повече научавам, толкова по-мъчно ми става и за двете. Госпожо Бонавентура, утре сутрин ще взема самолета за Бъфало. Искам да се срещна с вас. Моля ви, доверете ми се. Опитвам се да открия истината — не само за убийството на Анамари, но и за случилото се в болницата, докато е работела там. Трябва да разбера и защо толкова се е страхувала. Тя се е страхувала, знаете го.
— Да, зная. Малко преди смъртта на Гари Лаш в болницата наистина се е случило нещо — мрачно каза Луси. — Утре заминавам за Йонкърс, за да прибера вещите на Анамари. Няма нужда да идвате в Бъфало. Ще се срещнем там, госпожице Симънс.
60.
В четвъртък следобед Една Бари позвъни на Моли и я попита дали е удобно да намине и да я види за няколко минути.
— Естествено, госпожо Бари — с хладен тон отвърна Моли. Икономката беше настояла на версията си за резервния ключ, нещо повече, твърдеше, че Моли не си спомняла истината. „Дали иска да ми се извини“ — помисли си Моли, докато подреждаше купчините на пода в кабинета.
Гари беше педантично изряден и точен във всичко, което вършеше. След намесата на полицията, сега личната му документация и медицинските му справочни материали бяха в пълен хаос. Имаше ли значение, каза си тя. Разполагаше с предостатъчно време.
Вече беше започнала да отделя настрани снимките, които щеше да изпрати на майка му. „Не тези с мен, разбира се — кисело си помисли Моли, — само на Гари с разни видни личности… Никога не съм била близка с госпожа Лаш и не я обвинявам, че ме ненавижда. Сигурна съм, че и аз бих мразила жената, която приемам за убийца на единственото ми дете. Новината за смъртта на Анамари Скали трябва да й е припомнила всичко и медиите най-вероятно се опитват да се доберат до нея.“
Моли се замисли за Анамари и техния разговор. „Чудя се кой е осиновил сина на Гари. Когато научих, че е бременна, се почувствах жестоко наранена. Мразех я и й завиждах. Но макар сега да зная, че Гари ме е презирал, копнея за бебето, което изгубих… Може би някой ден ще имам нов шанс“ — въздъхна с надежда тя.