Дишането на дъщеря й се ускори. Сърцето на Барбара се късаше в очакване на сетния й дъх.
— Таша, Таша…
Смътно осъзна нечие присъствие на вратата. Докторът. „Върви си“ — помисли си тя, но не смееше да се извърне, за да не пропусне последните мигове от живота на дъщеря си.
Внезапно Таша отвори очи. Устните й се извиха в познатата усмивка.
— Стана толкова глупаво, доктор Лаш — прошепна тя. — Препънах се във връзката на маратонката си и се строполих на земята.
Барбара ахна.
— Таша!
Дъщеря й завъртя глава.
— Здрасти, мамо…
Тя затвори очи, после бавно ги отвори.
— Мамо, помогни ми… моля те. — Последният й дъх отлетя като нежен полъх на вятър.
— Таша! — изпищя Барбара. — Таша! — Тя се завъртя. Питър Блак стоеше неподвижно На прага. — Докторе, нали я чухте! Тя ми проговори. Не я оставяйте да умре! Направете нещо!
— О, мила моя — утешително рече доктор Блак, когато сестрата се втурна в стаята. — Оставете нашето скъпо момиче да си иде. Всичко свърши.
— Таша ми проговори! — изкрещя Барбара Колбърт. — Нали я чухте!
Тя отчаяно сграбчи неподвижното тяло.
— Не си отивай, Таша! Ще оздравееш!
Два чифта силни ръце я прегърнаха и внимателно я накараха да остави мъртвата.
— Тук сме, мамо.
Барбара погледна към синовете си.
— Таша ми проговори — изплака тя. — Господ ми е свидетел, че преди да умре, Таша ми проговори!
64.
Когато телефонът иззвъня, Лу Нокс гледаше телевизия. Кал го предупреди, че трябвало да откара пакет в Уест Рединг, но че не бил сигурен по кое време ще се наложи да тръгне.
Завари Калвин Уайтхол и доктор Питър Блак в библиотеката. Той незабавно разбра, че двамата току-що жестоко са се карали. Кал злобно стискаше устни и бузите му бяха зачервени. Доктор Блак държеше в ръка голяма чаша с чист алкохол и по изцъкления му поглед ставаше ясно, че това не е първата за тази вечер.
Телевизорът работеше, но на екрана се виждаше тъмносиният фон на видеото. Очевидно касетата беше свършила. Когато го забеляза, Кал изръмжа на Блак:
— Дай му я, глупак такъв!
— Казвам ти, Кал… — със странно монотонен глас понечи да възрази лекарят.
— Просто му я дай!
Блак взе от масата до него малка кутия, увита с кафява хартия, и безмълвно я протегна на Нокс.
— Това ли е пакетът, който трябва да откарам в Уест Рединг, господине? — попита Лу.
— По дяволите, отлично знаеш, че е това. Размърдай се.
Лу си спомни телефонния разговор на Кал сутринта. Това трябваше да е касетата, за която говореше онзи офталмолог, доктор Лоуг. Кал и Блак сигурно я бяха изгледали, защото се виждаше, че пакетът е разпечатван и после отново увит.
— Веднага, господине — отвърна той. „Но първо ще видя каква е тази касета“ — помисли си на излизане Нокс.
Бързо се върна в апартамента си и внимателно заключи вратата. Не беше трудно повторно да разпечата пакета, без да скъса обвивката. Както очакваше, вътре имаше видеокасета. Той я вкара във видеото и натисна бутона.
„Какво е това?“ — зачуди се Лу, загледан в екрана. Виждаше луксозна болнична стая. На леглото спеше или лежеше в безсъзнание млада жена, до нея седеше изискана възрастна дама.
„Я чакай — помисли си той, — знам коя е онази жена. Барбара Колбърт. А това е дъщеря й, която е в кома от години. Семейството даде толкова много пари за сградата на Центъра за хронично болни в «Лаш», че го нарекоха на името на момичето.“
В долния десен ъгъл на екрана се виждаше часа на записа: 08:30. Дали е записан целият ден, запита се Лу. Не разполагаше с дванайсет часа, за да изгледа касетата.
Той превъртя на бързи обороти до края, после върна малко назад. Сега възрастната дама ридаеше и двама мъже я прегръщаха. Доктор Блак се навеждаше над леглото. Момичето трябваше да е умряло, реши Нокс. Отново погледна часа: 17:40.
Само преди няколко часа, помисли си той. Но не можеше да са записали цяла касета, за да я видят как ще умре. Тя беше в кома от години и това все някога трябваше да се случи.
Лу разбираше, че Кал може всеки момент да пристигне, за да провери защо се бави. Като напрягаше слух, той отново пренави касетата, този път още по-назад.
Гледката го накара да потръпне. Не можеше да повярва, но момичето, останало толкова време в безсъзнание, се събуди, проговори и спомена за доктор Лаш. После затвори очи и издъхна. След това се появи Блак, който заяви на майката, че не е чул дъщеря й да казва нищо.