Выбрать главу

Беше зловещо. За каквото и да се касаеше, явно беше нещо изключително важно. Лу чудесно разбираше. Разбираше и какъв риск поема, като губи ценно време, за да презапише последните петнайсет минути от касетата и да ги скрие в апартамента си.

Тъкмо сядаше в колата, когато излезе Кал.

— Защо се забави? Какво си правил, Лу?

Нокс беше сигурен, че страхът е изписан на лицето му, но се насили да се овладее. Знаеше какво е записано на онази касета и каква власт му дава тя. Помогнаха му дългите години, през които бе усвоявал изкуството да мами.

— Бях в тоалетната. Нещо стомахът ми не е наред.

Без да изчака отговор, той затвори вратата и запали двигателя. Един час по-късно стигна в уестредингската ферма и предаде пакета на доктор Ейдриън Лоуг.

Почти разтреперан от вълнение, офталмологът го грабна от ръката на Нокс и затръшна вратата в лицето му.

65.

— Никога не ми е било по-трудно — обясни по телефона на Марта Джоунс Една Бари. Току-що беше разтребила кухнята след вечеря и моментът й се струваше подходящ да изпие чаша чай и да разкаже за случилото се на приятелката си.

— Да, трябва да си се чувствала ужасно — съгласи се Марта.

Една не се съмняваше, че Фран Симънс пак ще души наоколо и че спокойно може да се отбие при съседката й. Е, тъкмо затова искаше Марта да е в течение на историята. Този път, закле се икономката, Марта щеше да предаде информация, която нямаше да навреди на Уоли. Тя отпи от чая и прехвърли слушалката на другото си ухо.

— Марта — продължи Една, — нали точно ти ми подхвърли идеята, че Моли може да е опасна, спомняш ли си? Опитвах се да не мисля за това, но тя наистина се държи странно. Много е мълчалива. Седи часове наред, затворена в себе си. Не иска да вижда никого. Днес я заварих да рови в някакви кашони на пода. Имаше купища снимки на доктора.

— Не! — ахна Марта. — Би трябвало отдавна да се е избавила от тях. Защо ги пази? Ти би ли искала да видиш снимка на мъжа, когото си убила?

— Именно това имах предвид, когато ти казах, че се държи много странно — отвърна Една. — Вчера, когато заяви, че никога не била взимала ключа от скривалището в градината — хм, Марта, тогава разбрах, че цялата тази работа със забравянето е започнала преди смъртта на доктора. Още с помятането й. Тогава трябва да е изпаднала в депресия, след което Моли вече не беше същата.

— Клетата жена — въздъхна Марта. — За Моли ще е много по-добре, ако я изпратят някъде, където да й помогнат, но се радвам, че вече не си при нея, Една. Не забравяй, Уоли се нуждае от теб и трябва да го поставяш на първо място.

— Така смятам и аз. Марта, чудесно е, че, имам приятелка като теб. Бях толкова разстроена и трябваше да си излея душата пред някого.

— Винаги можеш да разчиташ на мен, Една. А сега върви да си легнеш и се наспи добре.

Постигнала целта си, Една изключи лампата в кухнята и отиде в дневната. Уоли гледаше новини. Дъхът й секна, когато видя запис на Моли пред портала на затвора. Водещият казваше:

— Изтекли са само десет дни, откакто освободиха Моли Карпентър Лаш от затвора „Найънтик“, след като излежа пет и половина години за убийството на съпруга си доктор Гари Лаш. Сега е арестувана за убийството на любовницата му Анамари Скали и прокурорът Том Серацано настоява за отмяна на условното й освобождаване.

— Защо не превключиш на друг канал, Уоли? — предложи Една.

— Ще върнат ли Моли в затвора, мамо?

— Не зная, скъпи.

— Тя изглеждаше толкова уплашена, когато го откри. Беше ми мъчно за нея.

— Мълчи, Уоли. Ти не знаеш какво говориш.

— Зная, мамо. Бях там, забрави ли?

Изпаднала в паника, Една хвана лицето на сина си и го повдигна така, че да я погледне.

— Спомняш ли си как те уплашиха полицаите след убийството на доктор Мороу? Как постоянно те разпитваха къде си бил онази вечер? Спомняш ли си, че преди да дойдат, те накарах да си сложиш гипса и да ходиш с патерици, за да те оставят на мира?

Ужасен, той се опита да се отскубне от ръцете й.

— Пусни ме, мамо.

Една не откъсваше поглед от него.

— Уоли, никога не трябва да приказваш за Моли и за онази вечер. Никога повече, разбираш ли?

— Няма.

— Уоли, вече няма да работя при Моли. Всъщност, двамата е теб заминаваме на пътешествие. Ще отидем на планина, а може би дори в Калифорния. Искаш ли?

Той колебливо я погледна.

— Да, струва ми се.