— Можем да опитаме с хипноза, Моли. Предишния път не се получи, но това не означава, че няма да успеем и сега. Този дълбоко скрит спомен е като айсберг, който започва да се пропуква. Навярно ще мога да ти помогна.
Тя поклати глава.
— Не, трябва да го направя сама. Има… — Моли замълча. Струваше й се твърде рано да каже на доктор Даниълс, че цял следобед в главата й се върти едно и също име: Уоли.
Но защо?
67.
Барбара Колбърт отвори очи. „Къде съм? Какво се е случило? Таша!“ Тя си спомни, че преди да умре, дъщеря й бе проговорила.
— Мамо. — До нея стояха синовете й Уолтър и Рон и съчувствено я гледаха.
— Какво се е случило?
— Мамо, спомняш ли си, че Таша умря?
— Да.
— Ти припадна. Шокът. Изтощението. Доктор Блак ти даде успокоително. В болницата си. Той иска да останеш тук ден-два. За да те наблюдава. Пулсът ти не беше съвсем нормален.
— Уолтър, Таша излезе от комата. Тя ми проговори. Доктор Блак трябва да я е чул. И сестрата — питайте я.
— Мамо, отпратила си сестрата в другата стая. Ти си приказвала на Таша, мамо, не тя.
Барбара се бореше със съня.
— Може да съм стара, но не съм изкуфяла — отвърна тя. — Дъщеря ми излезе от комата. Зная го. И ми говореше. Ясно си спомням какво ми каза. Чуй ме, Уолтър. Таша каза: „Стана толкова глупаво, доктор Лаш, препънах се във връзката на маратонката си и се строполих на земята.“ После ме позна и рече „Здрасти, мамо.“ И ме помоли да й помогна. Доктор Блак я чу да моли за помощ. Убедена съм. Защо не направи нищо? Просто си стоеше там.
— Мамо, мамо, той направи за Таша всичко, каквото можеше. Така е най-добре.
Барбара се опита да седне.
— Повтарям ви, не съм изкуфяла. Не съм си въобразила, че Таша е излязла от комата — каза тя. Гневът придаваше на гласа й обичайния й властен тон. — Има някаква ужасна причина, поради която Питър Блак ни лъже.
Уолтър и Роб Колбърт стиснаха дланите на майка си, докато доктор Блак, който стоеше извън полезрението й, пристъпи напред и заби игла в ръката й.
Барбара Колбърт усети, че потъва в топъл, всепоглъщащ мрак. Тя се опита да се съпротивлява, но бавно се отпусна.
— Най-важно е да почива — увери синовете й Блак. — Колкото и да си мислим, че сме подготвени за загубата на любим човек, когато настъпи моментът на раздялата, шокът може да се окаже непреодолим. По-късно пак ще дойда да я видя.
Когато след визитацията Блак влезе в кабинета си, там го очакваше съобщение от Кал Уайтхол. Трябваше незабавно да му се обади.
— Убеди ли Барбара Колбърт, че снощи е имала халюцинации? — попита Кал.
Питър Блак разбираше, че положението е отчаяно и че няма полза да го лъже.
— Трябваше пак да й дам успокоително. Няма да се остави лесно да я убедим.
Калвин Уайтхол дълго мълча. После тихо каза:
— Мисля, че ти е ясно какво докара на всички ни.
Блак не отговори.
И като че ли госпожа Колбърт не ни е достатъчна, току-що разговарях с Уест Рединг. След като многократно гледал записа, докторът иска проектът му да бъде представен на медиите.
— Не знае ли какво означава това? — слисано попита Блак.
— Не го интересува. Той е побъркан. Настоях да изчака до понеделник, за да подготвим представянето. Дотогава ще трябва да се погрижа за него. Междувременно, предлагам ти да се справиш с госпожа Колбърт.
Кал затръшна слушалката и не остави у Питър Блак никакво съмнение, че очаква да му се подчини.
68.
Рано сутринта Луси Бонавентура взе самолета от Бъфало за Ню Йорк, кацна на „Ла Гуардия“ и в десет часа пристигна в апартамента на Анамари. През шестте години, откакто сестра й живееше там, Луси никога не беше ходила в Йонкърс. Знаеше, че жилището е малко, само с една спалня, поради което винаги бе по-удобно Анамари да й гостува в Бъфало.
След убийството полицаите бяха претърсили апартамента. Дреболиите по масичката бяха събрани на купчина, книгите бяха безразборно натрупани по лавиците. Съдържанието на чекмеджетата в спалнята просто беше нахвърляно обратно вътре.
Бяха се уговорили с домоуправителя той да се заеме с продажбата на апартамента. Луси само трябваше да разчисти. Искаше й се да свърши за един ден, но сега виждаше, че тази работа ще й отнеме и нощта. Беше мъчително да види на тоалетката любимия парфюм на Анамари, недочетената книга върху нощното шкафче, да отвори гардероба с костюмите, роклите и униформите й и да знае, че сестра й никога повече няма да ги докосне.