— Да, Калифорния. Сигурен съм. — Той неспокойно запристъпва от крак на крак, после сбърчи лице. — Искам да се сбогувам и с Моли. Няма да й досаждам, но не искам да замина, без да се сбогувам с нея. Мислиш ли, че мога да се сбогувам с Моли?
— Не виждам защо да не го направиш.
— Довечера ще отида при нея — измърмори той.
— Какво казваш, миличък?
— Трябва да си вървя. Мама иска да отида в клуба.
— Чудесна идея. Ти винаги ходиш с удоволствие там, Уоли. Чуй, не те ли вика майка ти? — Тя отвори вратата. Една стоеше на стъпалата пред къщата и търсеше сина си с поглед.
— Уоли е тук — провикна се. Марта. — Хайде, Уоли. — Любопитството я накара да прекоси моравата, без да си прави труда да облича палто. — Една, вярно ли е, че заминавате за Калифорния?
— Влизай в колата, Уоли — нареди Една Бари. — Закъсняваш, знаеш го. — Той неохотно се подчини и затръшна вратата след себе си.
Една се завъртя към съседката си.
— Марта — прошепна тя. — Не зная дали ще стигнем до Калифорния или до Тимбукту, но трябва да се махна оттук. Всеки път щом включа телевизора, като че ли чувам все нови лоши новини за Моли. Последната е, че комисията по условно освобождаване щяла да заседава в понеделник. Прокурорът искал да я върнат в затвора. Ако постигне своето, тя ще трябва да доизлежи присъдата си за убийството на доктор Лаш.
Марта потръпна.
— О, Една, зная. Сутринта го чух по новините. Ужасно е. Би трябвало да пратят бедното момиче не в затвора, а в психиатрия. Но не бива да се разстройваш толкова, че да напускаш дома си.
— Имаш право. Вече трябва да вървя. По-късно пак ще си поговорим.
Когато се прибра в къщата си, Марта бе замръзнала от студ и реши, че има нужда от чаша чай. Когато го запари, тя седна на масата и бавно започна да отпива от ароматната течност. „Клетата Една — помисли си възрастната жена. — Изпитва угризения, че напусна работата си при Моли, но нямаше друг избор, разбира се. На първо място стои Уоли… Като се замислиш — с въздишка си напомни тя, — това само идва да покаже, че щастието не се купува с пари. Цялото богатство на Карпентър не е в състояние да спаси Моли от затворническата килия.“
Спомни си за известното и богато семейство от Гринидж, за което бяха говорили по сутрешните новини. Беше чела за Наташа Колбърт, момичето, останало в кома цели шест години. Когато починала, бедната й майка била смазана от скръб, получила инфаркт и нямало изгледи да оживее. „Може би Господ ще се смили над нея, ако я прибере при себе си — поклати глава тя. — Цялата тази мъка…“
Марта отмести назад стола си и се върна на втория етаж, за да продължи с подреждането на скрина. През цялото време не преставаше да я гризе натрапчиво усещане. Накрая осъзна каква е причината. „Една ще припадне, ако разбере, че Уоли ме е питал дали може да се сбогува с Моли Лаш и че аз съм му отговорила утвърдително. О, я стига — реши тя, — сигурно просто така си е дрънкал, както обикновено. Така или иначе, утре заминават. Няма смисъл да разстройвам бедната Една, като й го споменавам. И без друго си има достатъчно грижи.“
71.
Когато се раздели със сестрата на Анамари, Фран Симънс поседя няколко минути в автомобила си й обмисли следващите си стъпки. Едно беше Гари Лаш и Питър Блак да са объркали лекарството на пациентка, в резултат на което тя е изпаднала в кома, и друго — после умишлено да са прикрили грешката си. Колкото и да беше ужасно, това обаче не можеше да се сравнява със съзнателното използване на експериментално средство, за да сложат край на живота й. Но очевидно Анамари Скали беше вярвала в последното.
„А щом тя е присъствала, но не е била в състояние да докаже подозренията си, как бих могла да се надявам аз да го докажа, и то след толкова време?“ — запита се Фран.
Според Луси Бонавентура, Анамари й казала, че Питър Блак не само е допуснал тази грешка, но и навярно е убил възрастна пациентка. Дали това можеше да се е превърнало в достатъчен мотив, за да убие и Гари Лаш? Неговата смърт елиминираше достоверен свидетел на престъплението.
Напълно възможно, реши тя. Ако човек повярваше, че лекар би могъл да убие хладнокръвно. Но защо?
В колата беше студено. Фран запали двигателя и включи отоплението на максимум. „Не е само заради температурата навън — помисли си репортерката. — Каквито и ужаси да са ставали в онази болница, те са причинили жестоки страдания на много хора. Но защо? Защо? Моли е била наказана за престъпление, което убедена съм, не е извършила. Анамари се е отказала от детето и работата, които е обичала, просто за да се самонакаже. Младо момиче е изпаднало в кома заради експериментално лекарство. Възрастна жена преждевременно е починала, бидейки включена в същия експеримент. И това са само случаите, които са ми известни. Възможно е да има и други. Господи, това би могло да продължава и сега — стъписано си помисли Фран. — Но кълна се, че отговорът на загадката е във връзката между Гари Лаш и Питър Блак. Трябва да има някаква причина, поради която Лаш е повикал Блак в Гринидж и буквално му е подарил партньорството в принадлежащата на семейството му болница.“