Тя безпомощно погледна към мъжа, когото й бе посочила Сюзън Бранигън. Искаше й се да се втурне към него, да го предупреди, че доктор Питър Блак представлява опасност за майка му и че трябва да я отведе от болницата, преди да е станало късно.
— А, ето го доктор Блак — каза госпожа Бранигън. — Отива при господин Колбърт. Надявам се да не му носи лоша вест.
Питър Блак тихо заговори на мъжа, който кимна, изправи се и го последва навън.
— О, божичко — възкликна възрастната жена, — предчувствам, че се е случило най-лошото.
Фран не отговори. На излизане Питър Блак я забеляза и двамата си размениха погледи. Очите му бяха студени, гневни, заплашителни — определено не очи на лекар.
„Ще те накарам да си платиш — помисли си Фран. — Даже да е последното нещо, което ще направя!“
72.
Винаги, когато някакъв проблем започнеше да придобива застрашителни мащаби, Калвин Уайтхол притежаваше завидната способност да запазва пълно спокойствие. Тази способност бе подложена на изпитание от телефонния разговор с Питър Блак в четири и половина следобед.
— Правилно ли съм те разбрал? — бавно попита Кал. — Значи ми казваш, че Фран Симънс седяла в кафенето на болницата и клюкарствала с една от доброволките, когато си отишъл да съобщиш на сина на Барбара Колбърт, че майка му е починала, така ли?
Въпросът беше реторичен.
— Разговаря ли после с доброволката, за да я попиташ за какво са си бъбрили с Фран Симънс?
Питър Блак се обаждаше от библиотеката в дома си и държеше в ръка втората си чаша скоч.
— Когато се разделих със синовете на госпожа Колбърт, госпожа Бранигън вече я нямаше. Обадих й се вкъщи. Добре че успях да я открия. Беше ходила на фризьор.
— Не ме интересува къде е ходила — ледено рече Уайтхол. — Интересува ме какво е казала на Симънс.
— Разговаряли за Таша Колбърт — мрачно отвърна Питър Блак. — Симънс я попитала дали знае нещо за млада пациентка, която преди повече от шест години получила травма и изпаднала в кома. Госпожа Бранигън явно й е обяснила коя е тази пациентка и й е разказала каквото знае за нея.
— Несъмнено е споменала, и за твърдението на Барбара Колбърт, че е чула дъщеря си да говори, преди да умре.
— Да, Кал, и какво ще правим?
— Аз ще си спася кожата. Ти ще си допиеш скоча. Двамата ще си поговорим по-късно. Дочуване, Питър.
Блак почти не чу изщракването на слушалката. Той пресуши остатъка от съдържанието на чашата си и незабавно отново я напълни.
В продължение на няколко минути Калвин Уайтхол остана неподвижен, докато обмисляше и отхвърляше възможните си действия. След известно време вече бе взел решение. Задълбочено го анализира и стигна до заключението, че така ще се справи с два от проблемите си — Уест Рединг и Фран Симънс.
Той набра номера на лабораторията. Телефонът иззвъня десетина пъти, преди да му отговорят.
— Гледах записа, Калвин. — Развълнуваният глас на доктора звучеше почти младежки. — Съзнаваш ли какво сме постигнали? Уреди ли изявленията за пресата?
— Точно затова се обаждам, докторе — спокойно отвърна Кал. — Вие не гледате телевизия, затова няма откъде да знаете за кого говоря, но има една млада жена, която е широко известна като репортерка, която прави журналистически разследвания и с която се уговорих да дойде, за да ви интервюира. Тя разбира, че трябва да сме абсолютно дискретни, но иска веднага да започне подготовката на трийсетминутно извънредно предаване, което ще бъде излъчено след седмица. Изключително важно е да провокираме обществения интерес, така че когато представяме това поразително научно откритие, предаването да бъде гледано в цялата страна. Всичко трябва внимателно да се планира.
Уайтхол получи отговора, който очакваше.
— Много съм доволен, Калвин. Разбирам, че може да имаме някои дребни юридически проблеми, но това е нищо в сравнение с постижението ми. На седемдесет и шест годишна възраст искам да получа признание за успехите си, преди да е изтекло времето ми.
— И ще го получите, докторе.
— Струва ми се, че не ми каза името на младата жена.
— Симънс, докторе. Фран Симънс.
Калвин затвори слушалката и натисна бутона на интеркома, който го свързваше с апартамента над гаража.
— Ела тук, Лу — нареди той.
Макар Кал да не бе предупредил, че тази вечер ще излиза и че по-рано Джена беше заминала със своя автомобил, Нокс очакваше да го повикат. Знаеше достатъчно, за да му е ясно, че Кал има сериозни проблеми и че рано или късно ще прибегне до неговата помощ, за да ги реши.