Моли отвори вратата, още докато Фран се приближаваше по алеята. Очевидно я бе чакала на прозореца. Видът й стресна Фран. Изглеждаше призрачно бледа, около очите й имаше тъмни кръгове.
— Време за срещи със стари приятели — каза тя. — Джена изчака, за да се видите.
Джена седеше в кабинета и разглеждаше купчина снимки. Когато съзря Фран, скочи на крака.
„Пак ще се срещнем“ — изпя тя, втурна се към нея и я прегърна.
— Не ми припомняй за онази идиотска история на класа, която написах — с драматична гримаса я помоли Фран. След кратката прегръдка, тя отстъпи назад. — Хей, Джена, не е ли време да започнеш вече да погрозняваш?
Наистина изглеждаше прекрасно. Тъмнокестенявата й коса падаше с небрежна елегантност точно до ръба на яката, огромните й кафяви очи блестяха, стройното й тяло се движеше с наглед несъзнателна грация, сякаш красотата, която притежаваше, и комплиментите, които получаваше, й се падаха по право.
За миг Фран се почувства така, като че ли часовникът се е върнал назад. През онези четири години в гимназията трите бяха станали наистина близки, докато работеха по годишника на класа. Сега тази стая й напомняше за кабинета, в който го пишеха, целият пълен с купчини папки, пръснати снимки и камари стари списания.
— Днес беше много полезен ден — каза Моли. — Джена дойде още в десет. Прегледахме всичко от бюрото и лавиците на Гари. Изхвърлихме адски много неща.
— Не беше забавно, но за това има време по-късно, нали, Фран? — попита Джена. — Когато този кошмар свърши, Моли ще дойде в града и ще остане в апартамента при мен. Ще прекараме дни наред в новия салон на красотата, който открих, и просто ще ги оставим да се погрижат за нас. Ще пазаруваме до безкрай, после ще ходим в най-добрите нюйоркски ресторанти. Ще започнем от „Цирк 2000“.
Говореше с такава увереност, че за миг Фран загуби представа за действителността и наистина й повярва — дотолкова, че се почувства изоставена и й се прииска и тя да участва. Пак старите терзания, помисли си тя.
— Вече не вярвам в чудеса, но ако това чудо наистина стане, Фран определено ще е сред участниците в отпразнуването му — рече Моли. — Без вас двете нямаше да издържа досега.
— Ще успееш, обещавам ти в качеството си на съпруга на Кал Всемогъщия — усмихна се Джена. — Й като стана дума за него, Фран, боя се, че заради онази история със сливането постоянно е зает и нервен. Ужасна комбинация. Другата седмица съм свободна почти всеки ден, но ще е най-добре да изчакаш с опитите си да се срещнеш с Кал.
Тя прегърна Моли.
— Трябва да тичам, пък и Фран може да иска да си поговори с теб. Наистина се радвам, че се видяхме, Фран. Другата седмица, нали?
Фран се замисли. Ако отменяха условното освобождаване на Моли, това щеше да се случи в понеделник и Джена със сигурност щеше да е при нея.
— Какво ще кажеш за вторник, някъде към десет, в твоята кантора?
— Чудесно.
Моли изпрати Джена до вратата. Когато се върна в кабинета, Фран каза:
— Моли, съвсем скоро трябва да тръгвам обратно за Ню Йорк, затова ще съм съвсем кратка. Сигурна съм, че си чула за извънредното заседание на комисията по условно освобождаване в понеделник.
— А, да, не само чух, но и получих призовка да присъствам. — Лицето и гласът й бяха спокойни.
— Зная какво си мислиш, — но не бързай, Моли. Ще изскочи нещо, кълна ти се. Днес разговарях със сестрата на Анамари и тя ми разказа ужасяващи неща за болницата „Лаш“. Отнасят се за мъжа ти и Питър Блак.
— Питър Блак не е убил Гари, Те бяха много близки.
— Моли, ако е вярна дори само половината от онова, което подозирам за него, Питър Блак е изверг, способен на всякакви низости. Точно това исках да те попитам и се надявам, че знаеш отговора. Защо съпругът ти е поканил Питър Блак да се премести тук и да стане негов партньор? Проучих миналото на Блак. Като лекар не е бил нищо особено и не е имал нито стотинка, за да подпомогне компанията. Никой не подарява хей така половин болница на стар приятел — какъвто всъщност не вярвам да му е бил Блак. Известна ли ти е причината, поради която Гари го е поканил тук?
— Когато се запознах с Гари, Питър вече беше в болницата. Никога не е ставало дума за това.
— Точно както се опасявах. Моли, не зная какво търся, но моля те, позволи ми пак да дойда и да прегледам нещата на Гари, преди да изхвърлиш нещо от тях. Възможно е да попадна на следа.