Телефонът иззвъня. Една, бе сигурна, че е Марта. Трябваше бързо да вземе решение. Щеше да й е приятно да поседи на чаша чай с нея, но не и тази вечер. Ако Уоли пак заговореше за ключа и вечерта на убийството на доктор Лаш, съседката й можеше да започне да взима приказките му насериозно.
„Навярно всичко е само във въображението му — каза си тя, както всеки път, щом синът й споменеше за случая. — Ами ако не е? — за миг се зачуди Една, после поклати глава. — Даже да е бил там, той не е виновен.“ Телефонът иззвъня за четвърти път и тя най-после вдигна слушалката.
Марта Джоунс бе набрала номера на Една след мъчителна вътрешна борба. Знаеше, че трябва да я предупреди за разговора си с Уоли и за това, че синът й иска да се сбогува с Моли. Щеше да й предложи, преди да заминат на следващата сутрин, да го закара там и да му позволи да поговори с нея. Това щеше да го успокои, мислеше си Марта.
— Просто реших да намина и да се сбогувам с теб и Уоли, ако е удобно — рече тя, когато Една отговори.
— Честно казано, Марта, толкова се забавих със събирането на багажа, че най-добре изобщо да не те пускам в къщата. Защото, ако си позволя да поседна дори за минута, после просто няма да имам воля да продължа. Какво ще кажеш да дойдеш утре сутрин и да закусваме заедно?
„Е, не мога да я насилвам — помисли си Марта. — Гласът й наистина звучи уморено. Излишно ще я разстроя.“
— Чудесно — с престорена бодрост отвърна тя. — Надявам се, че Уоли ти помага.
— Уоли вече си е в стаята и гледа телевизия — рече Една. — Днес беше един от тежките му дни, затова ще му сложа двойна доза лекарство в чаша топло мляко и ще му я занеса.
— О, това със сигурност ще му подейства — добре — съгласи се Марта. — До утре тогава.
Тя затвори, облекчена от мисълта, че Уоли е на сигурно място в стаята си и скоро ще заспи. „Предполагам, че се е отказал от идеята тази вечер да иде при Моли — реши Марта. — Една тревога по-малко.“
75.
Сред водещите новини в емисията беше смъртта на Наташа Колбърт, прекарала шест години в кома, последвана след по-малко от двайсет и четири часа от смъртта на майка й, прочутата с благотворителната си дейност Барбара Канън Колбърт.
Фран седеше на бюрото си в студиото и мрачно гледаше кадрите на екрана — Таша, весело момиче с огненочервена коса, и нейната красива, елегантна майка. „И двете са убити от Питър Блак — помисли си репортерката, — макар че реалистично погледнато, навярно никога няма да успея да го докажа.“
Беше разговаряла с Филип Матюс, който мрачно й съобщи, че в понеделник следобед Моли почти със сигурност ще бъде върната в затвора.
— Говорих с нея малко след като ти си си тръгнала, Фран — каза адвокатът. — После телефонирах на доктор Даниълс. Тази вечер ще отиде да я види, И той е на мнение, че ако комисията отмени условното й освобождаване, Моли ще изпадне в пълна депресия. Аз ще съм при нея, разбира се, и той също иска да присъства за всеки случай.
„Това е един от случаите, в които мразя професията си“ — помисли си Фран, когато й дадоха знак, че е неин ред.
— Кънектикътската комисия по условно освобождаване свиква извънредно заседание в понеделник следобед и има голяма вероятност Моли Карпентър Лаш да бъде върната в затвора, за да доизлежи остатъка от десетгодишната си присъда за убийството на съпруга си доктор Гари Лаш.
Тя завърши репортажа си с думите:
— През последната година в страната бяха оправдани трима осъдени за убийство или поради откриването на нови доказателства, или поради признанията на действителните виновници. Адвокатът на Моли Лаш заяви, че ще се бори с всички средства да не я връщат в затвора, както и да докаже невинността й по обвинението в убийство на Анамари Скали.
Фран с облекчена въздишка откачи микрофона и се изправи. Едва бе успяла да стигне навреме, за да я гримират и да си облече ново сако. На влизане в студиото само махна с ръка на Тим. Преди началото на спортните новини пуснаха реклами и той й извика:
— Изчакай ме, Фран. Искам да говоря с теб.
На идване беше оставила списанията от Моли на бюрото си и само бе хвърлила поглед на подготвения от информационния отдел материал за Лаш и Уайтхол. Нямаше търпение да го прочете и докато чакаше Тим, тя разлисти страниците.
Стори й се подробен и изключително задълбочен. Тази вечер щеше да й се отвори доста четене.
— Сигурно имаш намерение да четеш цяла вечер.