— Кои са те, сър?
— Няма значение. Ще се справят с Ричардсън и Прайс. Стой тихо и кротко, докато всичко свърши, а после бързо се омитай. Очаквам те рано сутринта в Белия дом.
— Сър…
В този миг прозорецът експлодира — един куршум счупи стъклото. Когато още два куршума влетяха в колата, Смит се хвърли по очи на седалката.
— Нали каза, че е мъртъв! — изкрещя Прайс.
— Ще бъде — мрачно каза Ричардсън. — Влизай в колата. Сержант, този път се погрижи да стане както трябва!
Дрейк не си направи труда да погледне назад. Забеляза колата още на излизане от бунгалото. Автомобилът на Смит стоеше в сянката на няколко дъмпстера — умен ход. Но лекарят беше забравил за луната. Студена и ярка, тя осветяваше вътрешността на колата и ясно очертаваше силуета му. Дрейк произведе първия изстрел, преди още Смит да го е забелязал. Сега сержантът вървеше напред, за да се увери, че изстрелът е бил точен.
Беше на петнадесет крачки от колата, когато изведнъж блеснаха фаровете и го заслепиха. Дрейк чу рева на двигателя и осъзна какво става. Но дори той не бе достатъчно бърз, за да отскочи навреме от пътя. Хвърли се встрани, но в този миг два тона хладен метал го блъснаха, Дрейк се прекатури и падна зад колата.
Смит се изправи на седалката зад волана и задържа крака си върху педала за скоростта. С периферното си зрение забеляза как тъмни силуети слизат от джиповете и оформят блокада, но това не го накара да спре. Той видя как Ричардсън и Прайс скочиха в една кола и бързо потеглиха на задна скорост. Завъртя волана и се опита да им препречи пътя. За част от секундата зърна лицето на Ричардсън през прозореца, след това усети силен удар, когато двете коли се залепиха една за друга.
Смит не изпусна волана от ръцете си. Направи опит да притисне колата на Ричардсън към бордюра. После вдигна глава и видя двата джипа на страничния изход. Завъртя волана, натисна спирачките и съзнателно се плъзна встрани.
Франк Ричардсън усети как колата му се олюля, когато автомобилът на Смит се отдръпна. След това и той забеляза блокадата.
— Франк! — извика Прайс.
Ричардсън удари спирачките, но твърде късно. Едва успя да закрие лицето си с ръце и колата се разби в предниците на разположените под ъгъл джипове. Миг по-късно едно назъбено парче метал разкъса гръкляна му, а самият той излетя през предното стъкло.
Смит изскочи от колата и се затича с всичка сила. Приближи се достатъчно, за да види тялото на Ричардсън, проснато върху капака на колата. Усети как две силни ръце го стиснаха за раменете.
— Твърде късно е, сър! — обади се нечий глас.
Смит се съпротивляваше, но непознатият го дръпна назад. След секунди оглушителна експлозия го повали на земята.
Като се давеше и кашляше, Смит се мъчеше да си поеме въздух. Вдигна глава от асфалта и видя как гигантско огнено кълбо обгръща трите коли. Бавно се изтърколи назад. Не обръщаше внимание на силуетите, които се сгъстяваха около него, на тревожните гласове, които разговаряха. Чифт ръце го вдигнаха на крака и той осъзна, че гледа право в продълговатото лице на млад мъж.
— Мястото ви не е тук, господине.
— Кой… сте вие?
Човекът постави връзка ключове в дланта му.
— Зад ъгъла има зелен шевролет. Качвайте се и потегляйте. И… господине, господин Клайн каза да ви напомня, че имате среща в Белия дом.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Със схванати крайници и изтощен, Смит криво-ляво успя да докара колата до Бетесда. Той влезе, разхвърля дрехите си по пода на път за банята, после пусна душа и застана под парещата струя.
Водата отмиваше писъците и експлозиите от изтеклата нощ. Но колкото и да се опитваше, Смит не можеше да изтрие от паметта си спомена за колата на Ричардсън, размазана в блокадата от джипове, изригналото огнено кълбо, видът на Ричардсън и Прайс и телата им, пламнали като факли.
Смит влезе в спалнята и легна гол върху завивките. Затвори очи, нави в съзнанието си своя биологичен часовник — навик, останал от годините служба в армията, отпусна се и потъна в дълъг тъмен тунел. Сякаш се носеше в безтегловност като космонавт, осъден да се носи до безкрайност в открития Космос. После усети, че се е ударил в нещо, стресна се и се събуди, за да открие, че посяга към пистолета на нощната масичка.
Смит отново взе душ и бързо се облече. Тръгна към вратата, но си спомни, че не е проверил съобщенията на секретния си мобилен телефон. Бързо прегледа списъка и намери бележка от Питър Хауъл. Имаше информация за него.
Смит включи компютъра си, пусна програмата за декодиране и свали файла, който Хауъл му бе изпратил. Прочете го и остана зашеметен. След като копира файла, той го записа на сигурно място и изпрати бързо електронно съобщение на мобилния телефон на англичанина: „Добре свършена работа — дори повече от добре. Прибирай се у дома. Пиенето е от мен. Дж. С.“