— Какъв е статусът на спускане?
— Приземяваме я толкова плавно, колкото ни е възможно — отговори Ландън. — Трябва да ви кажа, че досега не сме правили такова нещо, освен в симулатора. Но ще върнем хората си долу. Имате думата ми.
— Благодаря ви, господин Ландън. Ще поддържаме връзка.
Клайн се обърна към Смит.
— Ландън се е обадил на всички от Черната книга и на един, за когото Рийд лично е помолил.
— Нека позная. Карл Бауер.
— Право в целта.
— Логично е — каза Смит. — Той ще иска да бъде там, когато Рийд се завърне с рожбата му.
Клайн кимна и посочи тъмния до този момент монитор, който внезапно започна да показва картина.
— Време е.
Въпреки паяжината от бръчки и бръчици около очите седналият зад бюрото си президент излъчваше авторитет и власт. Докато чакаше пристигането на последния член на работната група, той огледа лицата около себе си.
ЦРУ беше представено от Бил Додж, хладен и неприветлив човек. Докато преглеждаше последните новини от НАСА, лицето му не издаваше никакви емоции.
Марта Несбит, съветникът по националната сигурност, седеше до Додж. Ветеранът от Държавния департамент Марти, както всички я наричаха, беше известна с бързината, с която преценяваше ситуацията, взимаше решение и пристъпваше към действие.
Срещу нея седеше държавният секретар Джералд Саймън, който се опитваше да махне невидимо влакънце от ръчно ушития си костюм — ритуал, който показваше състоянието му на мъчителна нерешителност.
— Надявам се, че имахте време да съберете мислите си — каза президентът. — Защото при така възникналите обстоятелства ние трябва незабавно да вземем правилното решение.
Той огледа групата.
— По последни данни „Дискавъри“ ще достигне прозореца за навлизане в земната атмосфера след приблизително един час. След това трябва да минат още четири часа, за да започне спускането. След още седемдесет и пет минути ще се приземи на „Едуардс“. Пред нас стои следният прост въпрос: да оставим ли совалката да се приземи?
— Аз искам да попитам нещо, сър — обади се Марта Несбит. — В кой момент разрушаването на орбиталния комплекс ще стане невъзможно?
— Не съществува такава критична точка — отговори й президентът. — Фактът, че на борда на совалката се съдържа пакет от мощни експлозиви за саморазрушаване, по понятни причини никога не е бил правен публично достояние. С помощта на сателитни предаватели можем да активираме механизма във всеки момент от настоящото положение на совалката до самото й кацане.
— Но, господин президент, пакетът всъщност е проектиран така, че да разруши орбиталния комплекс в Космоса — каза Бил Додж. — Целта е да не попаднат никакви вредни частици в нашата атмосфера.
— Вярно е — съгласи се Кастила.
— Но е вярно и това, че нямаме представа какво се е случило на борда на „Дискавъри“ — намеси се Джералд Саймън. Той огледа всички в стаята. — Петима достойни хора са мъртви. Не знаем нито как, нито защо. Но един е още жив. Ние винаги прибираме мъртъвците от бойното поле. А ако има и оцелял, на всяка цена трябва да го върнем.
— Съгласна съм — каза Марти Несбит. — Първо, съгласно последната информация орбиталният комплекс е здрав от гледна точка на механиката. Второ, НАСА все още проверява каква би могла да е причината за смъртта на екипажа. С пълно основание са съсредоточили вниманието си върху храната, течностите и газовете. Знаем, че бактериите се развиват много бързо в условията на микрогравитация. Напълно възможно е нещо безобидно в земни условия да мутира по неподозиран начин и да причини поражения, преди жертвите да могат да реагират.
— Но тъкмо затова не можем да рискуваме да приземим совалката, нали? — попита Джералд Саймън. — Аз съм длъжен да разглеждам ситуацията от перспективата на държавната сигурност. Знаем, че на совалката има нещо смъртоносно и все пак искаме да я приземим, така ли? На каква опасност излагаме себе си и останалия свят?
— Може да няма никаква опасност — отговори Бил Додж. — Това не е щамът „Андромеда“, Джери. Нито серия от „Досиетата Х“ за извънземна зараза, проникнала по някакъв начин на борда на совалката. Каквато и да е причината за смъртта на тези хора, дошла е от Земята. Но тук очевидно не предизвиква същите смъртоносни последици. Излезе ли от безтегловната среда, проклетото нещо ще умре.
— Искаш да заложиш страната на карта, за да докажеш една теория? — възрази му Саймън. — Или цялата планета?
— Мисля, че преувеличаваш, Джери.
— А аз мисля, че ти проявяваш прекалено безгрижие!
— Дами и господа! — извика президентът и в стаята се възцари мълчание. — Дебати, въпроси, коментари — добре. Но не се карайте и не се заяждайте. Нямаме време за това.