Останалите в стаята закимаха и замърмориха в знак на съгласие.
— Трябват ми няколко минути да обмисля това — каза президентът и се изправи. — Ще ви помоля да останете тук. Няма да се бавя.
В съседната стая президентът се срещна със Смит и Клайн. Като посочи монитора, той каза:
— Чухте и видяхте всичко. Какво е вашето мнение?
— Не е ли интересно съвпадение, че на Грум Лейк има съоръжение, което не само е специално проектирано за настоящата ситуация, но и никой не е чувал за него, сър? — попита Клайн.
Президентът поклати глава.
— Никога не съм подозирал за съществуването на такова място. Додж трябва да е намерил малко пари от „черния“ бюджет, за които не трябва да дава отчет пред Конгреса или от някой друг.
— Това място е било проектирано и построено с една цел, господин президент: да се прибере совалката, да се измъкне пробата и да се унищожи комплекса — каза Смит.
— И аз мисля така — добави Клайн. — Операцията на Бауер трябва да е разработвана от години, господин президент. Ричардсън е имал нужда от доста време, за да създаде това съоръжение. А Бауер не би започнал проекта, без да има съучастник, на когото да се довери напълно. Мнението на генерал Ричардсън относно договора за химическото и биологическото оръжие, който вие подписахте, е широко известно. Той ви се противопоставяше на всяка крачка.
— И в крайна сметка престъпи границата между патриотизма и предателството — каза Кастила. Той погледна двамата мъже. — Чух вашия план. Но искам пак да ви попитам: продължавате ли да смятате, че трябва да приемем совалката на Земята?
Когато президентът се върна в Овалния кабинет, всички глави се вдигнаха и го погледнаха с очакване.
— Дами и господа, благодаря ви за търпението — започна Кастила. — След внимателно обмисляне реших, че трябва да приземим совалката в Грум Лейк.
Всички кимнаха в знак на съгласие.
— Бил, очаквам да получа подробно описание на съоръжението и план за това как да се постъпи с орбиталния комплекс и товара на борда му.
— Ще ги имате до един час, сър — бързо отговори директорът на ЦРУ. — Също така бих искал да напомня на всички, че доктор Рийд специално помоли доктор Карл Бауер да присъства на площадката за приземяване. Смятам, че това е разумно предложение. Доктор Бауер е световнопризнат авторитет в областта на химикобиологичните инциденти. В миналото е работил в тясно сътрудничество с Пентагона — включително по проекта за изграждане на Грум Лейк — и притежава разрешително за достъп до свръхсекретни съоръжения. Би могъл да ни окаже неоценима помощ като наблюдател и съветник.
Последва шепот на одобрение от всички около масата.
— Закривам заседанието — каза президентът. — Всеки от вас ще получава новата информация от този кабинет. След два часа Еър Форс едно отлита за Невада.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
След като изпрати на Дилън Рийд заповедта за промяна в графика, доктор Карл Бауер веднага се качи на самолета си и полетя на изток към разрастващия се комплекс на компанията в близост до лабораторията за самолетни изпитания в Пасадина, Калифорния.
Тъй като знаеше, че совалката може да се приземи единствено на полигона в Грум Лейк, Бауер се бе постарал присъствието му в Калифорния да изглежда като случайно съвпадение. Полетът му бе вписан в графика на полетите от Хавай още преди три дни; персоналът в Пасадина беше предупреден да го очаква.
Бауер седеше в кабинета си, чиито прозорци гледаха към далечните планини Сан Габриел, когато Хари Ландън му се обади за пръв път. Престори се на силно изненадан, а след това дълбоко загрижен, когато ръководителят на мисията му обясни естеството на злополуката, сполетяла екипажа на „Дискавъри“. Не можа да сдържи усмивката си, когато Ландън му съобщи, че Рийд специално е помолил докторът да присъства на приземяването в Грум Лейк. Бауер отговори, че непременно ще дойде. Предложи на Ландън да се свърже с генерал Ричардсън, който да потвърди разрешението му за влизане в такъв обект.
След това ръководителят на полета с несигурен глас му каза, че Ричардсън и Прайс са загинали при автомобилна катастрофа. Изгубили управление над колата, в която пътували. Този път учудването на Бауер беше непресторено. Благодари на Ландън и незабавно влезе в сайта на CNN, за да проучи подробностите. По всичко личеше, че смъртта на Ричардсън и Прайс е била чисто и просто случайна катастрофа.