Когато излезе на площад „Сан Марко“, той беше опасан от полицейски кордон. Карабинери с мрачни лица държаха автоматите на гърдите си и създаваха жива бариера между гранитните лъвове. Европейците и особено италианците са добре обучени как да се държат след инцидент, който представлява явна терористична атака: гледат право пред себе си и не спират, за да позяпат. Така направи и Смит.
Мина по Моста на въздишките, влезе през въртящите се врати на хотел „Даниели“ и се запъти право към мъжката тоалетна. Наплиска лицето си със студена вода и дишането му постепенно стана равномерно. Погледна в огледалото над умивалниците, но видя само тялото на Данко как отскочи назад, когато куршумите се забиха в него. Чу виковете на минувачите, крясъците на убийците, когато го видяха да тича към тях. После — ужасяващата експлозия, която ги хвърли във въздуха…
И всичко това в град, който се смяташе за един от най-безопасните в Европа. Какво, за Бога, бе донесъл Данко със себе си, заради което го бяха унищожили?
Смит изчака още няколко секунди, след това излезе от тоалетната. Във фоайето нямаше жива душа, освен Питър Хауъл. Беше се свил на една маса зад голяма мраморна колона. Без да каже и дума, Смит взе чашата си с бренди и пресуши съдържанието й. Хауъл го гледаше с разбиране.
— Вече започвах да се чудя какво става с теб. Хукна да гониш онези мръсници, нали?
— Чакаше ги гондола — отговори Смит. — Мисля, че планът им е бил да се впишат в местния пейзаж. Никой не би ги потърсил в гондола.
— Освен…
— Освен онзи, който ги е наел да убият Данко. Нямал им е доверие и не е бил сигурен, че ще си затварят устата. Гондолата беше взривена със С-4 с прикрепен часовников механизъм.
— Идеята е била да се предизвика силен взрив. Чу се чак на площада.
Смит се наведе към събеседника си.
— А Данко?
— Действали са безпогрешно — отвърна Хауъл. — Съжалявам, Джон. Пристигнах на мястото максимално бързо, но…
— Направил си това, за което те бях повикал — да ме прикриваш, докато изтеглям Данко. Нищо повече не би могъл да сториш. Данко ми каза, че е чист, и аз му повярвах. Беше нервен, но не защото е предполагал, че го следят. Имаше друго. Намери ли нещо?
Хауъл му подаде листа хартия. По всичко личеше, че беше откъснат от евтин бележник. Той погледна изпитателно събеседника си.
— Какво има? — попита Смит.
— Нямах намерение да шпионирам — каза Хауъл. — А и съм позабравил руския. Разбрах само една дума — той направи пауза. — Никаква представа ли нямаш какво може да е донесъл Данко?
Смит заразглежда ръкописното съобщение. И той като Питър Хауъл забеляза първо думата „биоапарат“. Това беше руският център за изследвания, проектиране и произвеждане на биологическо оръжие. Данко често говореше за него, но доколкото Смит знаеше, работата му никога не го бе отвеждала там. А може би не беше така? Възможно ли беше да е ходил в „Биоапарат“? Дали не бе открил нещо ужасно и единственият начин да го извади оттам не беше да го донесе сам?
Хауъл следеше реакцията на Смит.
— И мен ме изплаши до смърт. Има ли нещо, което би желал да споделиш с мен, Джон?
Смит погледна през масата към дребничкия англичанин. Питър Хауъл бе прекарал целия си живот в служба на Британската армия и разузнаване — първо в Специалните служби на Военновъздушните сили, а след това в МИ 6. Той беше опасен хамелеон, чиито действия винаги оставаха в сянка. „Пенсионира“ се, но не изостави изцяло професията си. Мъже като Хауъл бяха необходими навсякъде и онези, които го търсеха — правителства или частни лица, знаеха как да го намерят. Той можеше да си позволи да подбира задачите си, но имаше едно желязно правило: на първо място винаги стояха услугите за приятели. Беше помогнал на Смит да издири създателите на програма „Хадес“. И този път не се поколеба да прекъсне почивката си в Хай Сиера в Калифорния, когато приятелят му го помоли да подсигурява изтеглянето във Венеция.
Понякога Смит протестираше срещу ограниченията, които Клайн му налагаше в качеството му на променливо число. Например нямаше право да издава на Хауъл каквато и да било информация, свързана с Приют едно — нито че такава група съществува, нито че самият той членува в нея. Не се съмняваше, че Питър има известни подозрения. Но тъй като беше професионалист, Хауъл предпочиташе да ги запази за себе си.