— Сигурни ли сте? — попита той, като гледаше офицера.
— Доктор Ландън е сигурен, сър.
— Свържете ме директно с него. Веднага!
Той огледа седящите около масата.
— Нещо в совалката е избухнало.
Болтовете отхвръкнаха към Мегън, удариха се и се забиха в стените на въздушната камера. Но тъй като совалката подскочи поради навлизането в атмосферата, вратата, която иначе би полетяла право към нея, рязко отхвръкна наляво. Отскубна се от стената, килна се на инчове от Мегън и след това се залепи за другата стена.
Като разсъждаваше трескаво, Мегън се оттласна и доплува до вратата, сграбчи я и я избута с две ръце. Задържа я за миг, след това охлаби хватката си и остави вратата да отплава.
След като се озова на долната палуба, Мегън изкачи стълбите до средната палуба и се насочи към люка, през който се влизаше в тунела към космическата лаборатория.
„Взривила е болтовете! Кучката е взривила болтовете!“
Рийд го разбра в мига, в който усети как цялата совалка се разтресе. Подозренията му се потвърдиха от мигащите светлини на екрана, които показваха повреда при вратата на въздушната камера.
Той се освободи от коланите и си проправи път към стълбата. Подобно на плувец, който се гмурка във вода, Рийд се спусна по стълбата с главата надолу. Изчисли, че разполага с около две минути, за да намери Мегън. След това совалката щеше да се затресе прекалено силно и той щеше да бъде принуден да се откаже от преследването. Освен това връзката с наземния контрол щеше да се възстанови. Рийд не се съмняваше, че дори да не бяха чули експлозията, уредите в наземния контрол я бяха регистрирали. Хари Ландън щеше да го засипе с въпроси, да иска обяснения и нови данни.
Докато се плъзгаше надолу по стълбата, Рийд мислеше за смелата постъпка на Мегън. Трябваше истинска смелост — каквато не бе предполагал у нея, за да се взриви вратата на въздушната камера. Но имаше вероятност и да е загинала. Рийд беше виждал последиците от експлозия на места, тесни колкото въздушната камера.
Той стигна средната палуба и понечи да продължи надолу, когато с крайчеца на окото си долови движение.
„Боже мой, тя е жива!“
Рийд видя как Мегън, обърната с гръб към него, въртеше колелото на вратата към тунела. Той се приближи към шкаф за инструменти, отвори едно чекмедже и извади оттам трион със специална форма.
Седнал във водещия „Команчи“, Джон Смит огледа мрачните лица на агентите от отряда. В момента те бяха облечени в летателни комбинезони. Веднага след пристигането си в Грум Лейк щяха да ги свалят и да сложат костюмите си от защитно ниво четири. След това щяха да влязат в бункера.
Той се обърна към Джак Райли и заговори в микрофона на полетната си каска:
— На какво разстояние сме от целта?
Райли вдигна пръст и попита пилота.
— Четиридесет минути — отговори командирът на отряда. — Можеш да бъдеш сигурен, че радарът на Грум Лейк вече ни е засякъл. След още няколко мили те ще издигнат във въздуха свой хеликоптер, а може би дори един-два F-16, за да направят оглед.
Той вдигна вежди.
— Какво чака президентът? Еър Форс едно е кацнал преди около половин час.
Сякаш в отговор на въпроса му в слушалките на Смит отекна друг глас:
— Тук Синя птица вика Отряд едно.
Смит отговори моментално:
— Тук Отряд едно. Слушаме ви, Синя птица.
Синя птица беше кодовото име на Натаниъл Клайн.
— Джон?
— Аз съм, сър. Чудехме се кога ще се обадите.
— Тук възникна… ситуация. Президентът току-що заповяда вашият полет да получи разрешение за кацане. За целите на тази мисия ти и хората с теб ще бъдете зачислени към неговата група.
— Да, сър. Споменахте за някаква ситуация, сър.
Последва кратко колебание.
— Наземен контрол докладва, че е разговарял с Рийд, точно преди орбиталният комплекс да навлезе в мъртвата зона. Последното, което Ландън е чул, е експлозия, а компютрите са я потвърдили.
— Совалката цяла ли е? — попита Смит.
— Ако се съди по показанията на уредите, „Дискавъри“ все още се движи по начертаната траектория. Експлозията е станала във въздушната камера. По някаква причина, която не ни е известна, болтовете са избухнали.
— Въздушната камера… Къде е бил Рийд през това време?
— На полетната палуба. Но Ландън не знае за степента на пораженията, не знае дори дали Рийд е още жив. Там никой отговаря, Джон.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Последното, което Мегън чу в слушалките, беше разговорът между Рийд и Хари Ландън секунди преди болтовете на вратата да избухнат. След като стигна до средната палуба, тя се сети, че Рийд ще слезе долу да огледа. Беше му необходимо да се увери, че е мъртва или ранена — и двете възможности го задоволяваха. След като не я откриеше във въздушната камера или на долната палуба, щеше да тръгне да я търси другаде.