— Това може да се окаже нещо голямо, Питър — тихо каза Смит. — Налага ми се да се върна в Щатите, но трябва да науча нещо и за двамата убийци — кои са и, което е по-важно, за кого са работили.
Хауъл го погледна замислен.
— Както ти казах, дори и най-беглият намек за „Биоапарат“ е в състояние да ме държи буден няколко нощи подред. Имам приятели във Венеция. Ще видя какво мога да науча — той направи пауза. — Твоят приятел Данко имаше ли семейство?
Смит си припомни снимката на красива тъмнокоса жена с дете, която Данко му бе показал веднъж.
— Да, имаше.
— Тогава направи каквото трябва. Аз знам как да те намеря, ако е необходимо. И — за всеки случай — ето ти адреса на мястото край Вашингтон, където отсядам понякога. Снабдено е с всички възможни средства за сигурност. Човек никога не знае кога ще му се наложи да остане на спокойствие.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
В новия тренировъчен лагер на НАСА в покрайнините на Хюстън покрай останалото имаше и четири огромни хангара, всеки с размери на футболно игрище. Въздушната полиция патрулираше по външния периметър; вътре оградата „Циклон“, двигателните сензори и камерите допълваха мерките за сигурност.
В сградата, обозначена с кода G-3, стоеше модел на последното поколение космически совалки в естествена величина. Построена като типичен летателен симулатор, използван за тренировки на летците, тя даваше възможност на екипажа на совалката да придобие опит от първа ръка, който беше необходим при полетите в Космоса.
Мегън Олсън се намираше в дългия тунел, който водеше от средната палуба на совалката към задната част на помещението за полезен товар. Облечена в широки сини панталони и памучна риза, тя се носеше в частично безтегловната среда с лекотата на перце.
В слушалките й отекна глас:
— Изглежда, страшно се забавляваш.
Мегън се улови за една от гумените ръкохватки, които стърчаха от стената на тунела, и се завъртя с лице към камерата, която записваше движенията й. Червената й коса, вързана на конска опашка, се озова пред очите й и тя я отметна настрана.
— Това е любимата ми част от цялата тренировка — каза през смях. — Прилича на гмуркане с водолазен костюм, само рибите ги няма.
Мегън доплува до един монитор, на който видя лицето на д-р Дилън Рийд, ръководител на биомедицинската изследователска програма на НАСА.
— Вратите на лабораторията ще се отворят след десет секунди — предупреди я той.
— Тръгвам.
Мегън се придвижи надолу под ъгъл четиридесет и пет градуса към кръгъл люк. Щом докосна лоста, чу изсвистяване на компресиран въздух, който освободи закопчалките на цилиндъра. Бутна вратата и тя плавно се отвори.
— Вътре съм.
Мегън се намести върху специалния линиран под и усети как подметките й засмукват велкроматериала. Сега стоеше стабилно на краката си. Затвори вратата, след това набра кода на клавиатурата от букви и цифри. Вратата отново се залости.
Тя се обърна и застана с лице към космическата лаборатория, разделена на десетина модула. Всеки с размерите на килер, проектиран да обслужва различни функции или експерименти. Мегън предпазливо мина по централния коридор, който беше с ширината на раменете й, задмина Съоръжението критична точка и КФЕ (Космически физиологичен експеримент) и стигна до своя модул — Биоизпитания.
Подобно на останалите модули, Биоизпитания беше построен от титан и приличаше на тръба от климатик, четири фута широк, седем фута висок. Плотът беше дълъг два фута и наклонен под ъгъл тридесет градуса към потребителя. Необходимостта налагаше такъв дизайн, тъй като цялата лаборатория се помещаваше в голям цилиндър.
— Днес имаме китайско меню — пошегува се Рийд. — Избери едно от колонка А и едно от колонка В.
Мегън се закрепи пред Биоизпитания и натисна бутона за включване. Пръв забръмча най-горният модул, фризерът. След това в посока от горе на долу се включиха охладителят, инкубатор А, жабката и инкубатор В. Тя провери захранването и контролното табло, после и двигателя, който се намираше на нивото на коленете й. Биоизпитания, или Бърни, както бяха кръстили съоръжението, функционираше безупречно.
Мегън погледна минималния общ показател на данните за експериментите, които трябваше да се извършат. Както Рийд се бе пошегувал, това беше китайско меню на опциите.
— Мисля, че ще започна с грип, а след това ще добавя една подправка — легионната болест.
Рийд се подсмихна.
— Звучи добре. Ще включа часовника, веднага щом започнеш работа в жабката.