Ричардсън вече имаше купувач, който чакаше да купи базата: биохимическата фирма „Бауер-Зермат“ АД със седалище Цюрих. След като двеста хиляди акции на компанията бяха прибрани в сейфа на сенатора, той се погрижи комисията да не приема повече кандидатури за закупуване на базата.
Ричардсън каза на пилота по микрофона:
— Направи един кръг около базата.
Хеликоптерът зави и пред генерала се откри панорамен изглед на базата. Дори от тази височина се виждаше новата ограда — десет фута висока, тип „Циклон“, покрита отгоре с бодлива тел. На четирите поста стояха хора, които приличаха на военни. Това впечатление се засилваше от камионите, паркирани пред всеки от постовете.
Самата база изглеждаше странно пуста. Сглобяемите военни бараки и складови помещения стояха на припек под тропическото слънце, наоколо не се виждаше жива душа. Само старата сграда на щаба, прясно пребоядисана, с няколко джипа отпред, изглеждаше обитаема. Външното впечатление подсказваше, че това е закрита военна база, все още извън строя, необитаема с изключение на няколко сервизни сгради, които обслужваха работещия там минимален персонал.
Но външният вид заблуждаваше. В действителност бившият Форт Хауърд сега се намираше на три нива под земята.
— Готови сме за кацане, генерале — уведоми го пилотът.
Ричардсън хвърли последен поглед през прозореца и видя малък силует, подобен на играчка, който проследяваше полета на хеликоптера.
— Приземявай — нареди той.
Беше нисък мускулест мъж малко над шейсетте, със сресана назад прошарена коса и грижливо подстригана козя брада. Стоеше разкрачен, изпънат като струна, стиснал ръце зад гърба — кален в битките офицер.
Д-р Карл Бауер проследи как хеликоптерът се сниши, задържа се малко над поляната за приземяване и кацна. Знаеше, че пристигащите ще му зададат някои трудни въпроси. Докато витлата забавяха ход, той внимателно обмисляше какво и колко да им каже. Господин докторът не обичаше да дава обяснения и извинения.
От близо сто години компанията, основана от прапрадядото на Бауер, бе сред първите в областта на химическите и биологическите технологии. „Бауер-Зермат“ АД притежаваше множество патенти, които до ден днешен бяха несекващ източник на печалба. Учените и изследователите на компанията бяха създали хапчета и сиропи, задължителни за всяка домашна аптека; в същото време бяха извадили на пазара лекарства с тайни формули, спечелили за фирмата международни награди.
Но при всичките лекарства и ваксини, които разпространяваше сред здравните работници в Третия свят, „Бауер-Зермат“ имаше и тъмна страна, за която скъпо платените рекламни агенти и лъскавите брошури на компанията никога не споменаваха. През Първата световна война тя бе разработила особено вредна разновидност на иприта, която бе причинила бавната смърт на хиляди войници на съюзниците. Четвърт век по-късно фирмата снабдяваше германски компании с някои химикали, които после се смесваха и така се създаваше газът за камерите в лагерите на смъртта из цяла Източна Европа. Тя следеше отблизо зловещите експерименти на д-р Йозеф Менгеле и други нацистки лекари. В края на войната, когато други престъпници и техните съучастници бяха осъдени и обесени, „Бауер-Зермат“ се премести в Швейцария и под прикритието на анонимността спокойно продължи медицинските изследвания, започнати от нацистите. Собствениците и ръководните кадри на компанията твърдяха, че нямат представа какво става с техните продукти, след като напуснат границите на страната.
През втората половина на XX век д-р Карл Бауер не само запази мястото на семейната фирма в челните редици на законните фармацевтични изследвания, но разшири тайната й програма с разработване на биохимически оръжия. Подобно на скакалец, той нападаше най-плодородните полета: Либия на Кадафи, Ирак на Хюсеин, племенните диктатури в Африка и непотистките режими в Югоизточна Азия. Бауер предоставяше най-добрите учени и най-модерното оборудване, а в замяна беше щедро обсипван с пари, които по компютърен път отиваха право в трезорите под Цюрих.
В същото време поддържаше и засилваше контактите си с военните както в Съединените Щати, така и в Русия. Прозорлив анализатор на глобалната политическа ситуация, Бауер успя да предвиди разпадането на Съветския съюз и неизбежния упадък на нова Русия, която се бореше за демокрация. Когато се сблъскаха двете тенденции — на руската безпътица и американското надмощие, той пусна въдицата.
Бауер пристъпи, за да поздрави посетителите си.
— Господа.
Тримата мъже си стиснаха ръцете, после тръгнаха заедно към двуетажната сграда в колониален стил, където се намираше щабът. От двете страни на изисканото фоайе, облицовано с дървена ламперия, бяха кабинетите на грижливо подбраните служители на Бауер, които се грижеха за административните дела на базата. По-нататък започваха тесните помещения, където с пот на чело се трудеха помощниците на учените. Те записваха данните от лабораторните експерименти. В дъното имаше два асансьора. Единият беше скрит зад врата, която можеше да се отвори само с кодова карта. Асансьорът беше високоскоростен и свързваше подземните лаборатории с щаба. Вторият асансьор имаше месингови решетки и приличаше на клетка за птици. Тримата мъже влязоха в него и за няколко секунди се озоваха в личния офис на Бауер, който заемаше целия втори етаж.