Тя хвърли поглед към преградата, която отделяше шофьора от пътниците в колата, и се увери, че е вдигната догоре. Подобни навици бяха дълбоко вкоренени у нея, резултат от обучението й във военното разузнаване.
— Знаеш какво имам предвид — каза. — Имаш крайно прогресивни възгледи за военен. С тях си създаваш много врагове.
— Ако под „прогресивен“ разбираш, че искам Русия да влезе в XXI век, тогава се признавам за виновен — отговори Киров. — И ако трябва да се нагърбя с непосилния риск тези възгледи да надделеят срещу неандерталците, които искат да ни върнат обратно към банкрутирала политическа система, тъй да бъде.
Той стисна дръжката на вратата и колата се стрелна по широкия булевард покрай площад „Дзержински“.
— Чуй ме, Лара — продължи Киров. — Хора като Джон Смит не хвърлят думите си на вятъра. Можеш да бъдеш сигурна, че той не изпълнява някаква налудничава мисия. Онези, които заемат високи постове в американското правителство, са сметнали информацията за достатъчно важна, за да изпратят Смит тук. Разбираш ли какво имам предвид? Фактът, че са му позволили, че са му казали да направи това — защото инициативата не е негова, потвърждава, че американците вярват в тази информация.
— Вярват в думите на един предател — горчиво каза Лара.
Бяха й необходими двадесет минути, за да извърши проверка и да се увери, че Юрий Данко е изчезнал и че следите му са изгубени.
„Само американците, дявол ги взел, знаят, че е мъртъв!“
— На пръв поглед Данко е предател — съгласи се Киров. — Но нали виждаш каква е неговата дилема: ако беше отишъл при прекия си началник или по-високо в йерархията и се окажеше, че този човек е част от „конспирацията“? Пак щеше да е мъртъв, но ние нямаше да знаем нищо.
Той се загледа през бронирания прозорец в уличните светлини, които профучаваха край тях.
— Повярвай ми, бих искал американците да грешат — тихо каза той. — Най-много от всичко бих искал да докажа на Смит, че охраната на „Биоапарат“ е абсолютно сигурна и че той е станал жертва на дезинформация. Но засега не мога да го направя, затова трябва да приема съмненията му за основателни. Разбираш ли, любов моя?
Тя стисна ръката му.
— По-добре, отколкото си мислиш. В края на краищата, имам предимството да се уча от майстора.
Голямата лимузина мина през Спаската порта на Кремъл, като спря само на поста, където охраната провери самоличността на пътниците. След няколко минути Киров и Телегина влязоха в онази част на Кремъл, където се помещаваше президентският апартамент и личният му работен кабинет.
— По-добре да изчакам тук — каза Телегина, когато спряха в просторното сводесто фоайе, построено от Петър Велики. — Очаквам да получа нова информация за Данко.
— Ще я получиш — Смит ще ни я съобщи — отговори Киров. — Но сега смятам, че е настъпил подходящият момент да се научиш да общуваш с цивилните си началници.
Телегина с мъка прикриваше учудването и трепета си, докогато вървяха след дежурния офицер по двойното стълбище. Той ги въведе в изящно обзаведена библиотека, където край запалена камина седеше човек, загърнат в дебел халат.
— Олег Иванович, надявам се, че имате основателна причина да измъкнете един старец от леглото посред нощ.
С достолепието на патриций Виктор Потренко стана да стисне ръката на Киров.
— Позволете да ви представя моя адютант, лейтенант Лара Телегина — каза Киров.
— Лейтенант Телегина — промърмори Потренко. — Чувал съм добри неща за вас. Заповядайте, седнете.
На Лара й се стори, че Потренко задържа ръката й по-дълго от необходимото. Може би слуховете за седемдесет и пет годишния президент бяха верни — че има слабост към млади жени, особено балерини.
След като седнаха, Потренко продължи:
— А сега ми кажете каква е цялата тази история с „Биоапарат“.
Киров набързо изложи най-важното от разговора си със Смит. В заключение каза:
— Мисля, че трябва да приемем това на сериозно.
— Така ли? — попита Потренко замислен. — Лейтенант Телегина, вие как смятате?
Лара изведнъж разбра, че от следващите й думи зависи цялата й бъдеща кариера. Но също така знаеше, че двамата мъже до нея познават до съвършенство нюансите на гласа и интонацията. Те забелязваха лъжата и двуличието, тъй както сокол — плячката си.
— Боя се, че трябва да застана в ролята на адвокат на дявола, господин президент — каза тя, след което обясни резервите си по отношение на думите на Смит.
— Добре казано — похвали я Потренко и се обърна към Киров: — Гледайте да не я изгубите — той направи пауза. — Е, какво ще правим? От една страна, американците нищо не печелят, като всяват ненужна паника. От друга страна, трудно е да приемем, че кражба в такъв мащаб може да се извърши под носа ни — без ние изобщо да разберем.