— Бягай! — тихо произнесе тя.
Берия не се поколеба. Шмугна се зад жената и хукна към изхода.
След като се увери, че Берия е в безопасност, Телегина зае класическата поза за стрелба. Спокойно, сякаш беше на стрелкови полигон, тя застреля останалите членове на групата под прикритие. След това се обърна с лице към Киров, който не можеше да повярва на очите си.
За част от секундата Смит осъзна, че предателството на Телегина е заварило генерала неподготвен. Без да се замисля, той се хвърли към руснака и в същия миг чу изстрел. Киров извика и двамата със Смит паднаха.
Смит скочи на крака и бързо стреля. Куршумите се забиха в Телегина, тя изкрещя и се блъсна в една колона. За миг остана така, с глава, увиснала на една страна. После пистолетът й падна на пода, коленете й поддадоха и Телегина се плъзна надолу, безжизнена като счупена кукла.
Смит се обърна към Киров, който стоеше подпрян на една врата. С рязко движение разкопча куртката му, свали единия ръкав и огледа окървавената плът на мястото над лакътя, където се бе забил куршумът на Телегина.
Киров стисна зъби.
— Куршумът е излязъл от другата страна. Ще оживея. Вървете при Ярдени.
— Телегина…
— Да върви по дяволите! Надявам се само, че не сте добър стрелец. Имам много въпроси към нея.
Смит се шмугна през развълнуваната тълпа и заобиколи телата на убитите агенти. Когато стигна до Телегина, веднага му стана ясно, че тя повече няма да отговаря на никакви въпроси. Бързо се обърна към Ярдени и видя, че и с него беше същото.
Гарата се изпълни с милиция. Киров вече стоеше на крака, макар и несигурно. Болеше го, но имаше достатъчно сили да издава заповеди. За броени минути пътниците бяха изведени от чакалнята.
Киров избута един лекар, отиде при Смит и се надвеси до двата трупа.
— Пяна около устата…?
— Отровен е.
Генерал-майорът се вгледа в изцъклените очи на Лара Телегина, протегна се и затвори клепачите й.
— Защо? Защо е работила с него?
Смит поклати глава.
— С Ярдени ли?
— Вероятно и с него. Но имах предвид Иван Берия.
Тогава Смит си припомни мъжа с черното палто, от когото вече нямаше и следа.
— Кой е той?
Лекарят сложи Киров да седне и се зае с раната му. Генералът изтръпна от болка.
— Иван Берия. Сръбски наемен убиец. Има дълга и кървава кариера на Балканите — той се поколеба. — Освен това беше любимец на КГБ. Напоследък от услугите му се ползваха мафията и някои заинтересувани западни бизнесмени.
Смит долови странна нотка в тона на Киров.
— Чувствате се лично засегнат, нали?
— Двама от най-добрите ми агенти, внедрени в мафията, бяха убити по особено жесток начин — отговори Киров. — Навсякъде открихме отпечатъци на Берия. Ще го обявя за издирване…
— Не, не го пипайте! — изкрещя Смит, когато лекарят протегна ръка към тялото на Ярдени.
Той пристъпи към трупа и внимателно опипа джобовете на анорака.
— Документи за пътуване — каза, като извади паспорта и самолетните билети на Ярдени.
Пръстите му продължиха да шарят из анорака. Изведнъж докоснаха нещо леденостудено.
— Дайте ми ръкавици! — извика на лекаря.
След няколко секунди Смит внимателно извади лъскавия метален контейнер и грижливо го остави на пода.
— Трябва ми лед!
Киров се приближи, за да го разгледа по-добре.
— Непокътнат е, слава Богу!
— Можете ли да разпознаете дизайна на контейнера?
— Стандартен контейнер на „Биоапарат“ за транспортиране на ампули от сейфа до лабораториите.
Киров каза няколко думи в микрофона си, след това погледна Смит.
— Отделът за биологическа защита ще пристигне след няколко минути.
Докато генерал-майорът издаваше заповеди за затваряне на гарата, Смит постави контейнера в кофа с лед, която лекарят бе успял да намери. Азотът в термалния слой поддържаше температурата в контейнера с няколко градуса по-висока от точката на замръзване, като запазваше вируса неактивен. Но Смит нямаше представа за колко време може да стигне азотът. Слагането на контейнера в лед осигуряваше известна безопасност до пристигането на отряда за биологична защита.
Изведнъж Смит забеляза колко е тихо на гарата. Огледа се и видя, че милицията се е изтеглила, като е отвела със себе си последните пътници и работници от гарата. Бяха останали само той, Киров и мъртвите тела.
— Участвали ли сте в сражение, доктор Смит? — попита Киров.
— Наричайте ме Джон. Да, участвал съм.
— Тогава познавате тази тишина… след стрелбата и крясъците. Само оцелелите могат да разберат какво са изгубили — той направи пауза. — Само оцелелият може да благодари на човека, спасил живота му.
Смит кимна.