— Знам, че и вие бихте направили същото. Разкажете ми по-подробно за Берия. Какво общо има той с това?
— Берия е само изпълнител, съучастник. Ако искате да внесете или да изнесете нещо от страната, той е човекът, който може да ви гарантира доставката.
— Нали не мислите, че той и Ярдени — с помощта на Телегина — сами са планирали и извършили кражбата?
— Извършили — да. Планирали — не. Стратегията не е силното място на Берия. Той е — как да го нарека? — пряк изпълнител. По всяка вероятност работата му е била да отведе Ярдени след излизането му от „Биоапарат“.
— Къде да го отведе?
Киров вдигна канадския паспорт.
— Американско-канадската граница се минава лесно. Ярдени не би имал никакъв проблем да прехвърли вируса във вашата страна.
При мисълта за това Смит настръхна.
— Искате да кажете, че Ярдени е бил крадецът и куриерът?
— Човек като Ярдени няма необходимите средства, за да си набави нов паспорт, още по-малко да плати за услугите на Берия. Но някой го е направил. Някой, който е искал да се добере до вируса и е бил готов да плати щедро за него.
— Съжалявам, че трябва да ви задам този въпрос, но какво общо има Телегина с това?
Киров отмести поглед встрани. Изглеждаше съсипан от предателството й.
— Не ми приличате на човек, който вярва в случайности, Джон. Помислете: Ярдени работи в комплекса от дълго време. Но шефовете му избират точно този момент, за да го използват. Защо това съвпада с вашето пристигане в Москва? Знаели ли са, че идвате? Ако е така, вероятно са решили, че това е последната им възможност да откраднат вируса от „Биоапарат“. И защо Ярдени е побързал да извърши кражбата? Защото някой му е пошушнал, че Специалните части пътуват към комплекса.
— Телегина е предупредила Ярдени?
— Кой друг би могъл да го направи?
— Но тя не е действала самостоятелно…
— Мисля, че Лара е била очите и ушите на човека, планирал това. Веднага щом е научила, че сте в Москва, тя се е свързала с него, а той й е казал да нареди на Ярдени да извърши кражбата. Не биха си позволили да рискуват възможността, която им се е предоставила в лицето на охранителя.
Той млъкна и погледна към трупа на любовницата си.
— Помислете върху това, Джон. Защо Лара би рискувала всичко — кариерата, бъдещето… любовта си — ако наградата за това не е била неустоимо висока? Никога не би могла да се радва на такова благоденствие в Русия.
Киров вдигна поглед към вратите на гарата. Те се отвориха и през тях влязоха хората от отряда за биологична защита, облечени в пълни защитни костюми. За броени минути контейнерът, заради който бяха загинали Телегина и Ярдени, беше запечатан в кутия от неръждаема стомана и откаран в брониран камион до най-известния московски изследователски институт — Сербски.
— Ще наредя да започнат издирването на Берия — каза Киров, когато двамата със Смит излязоха от гарата.
Смит видя как камионът на ловците на вируси потегли, ескортиран от мотоциклетисти.
— Вие казахте нещо, генерале: че Берия е изпълнител. Ами ако Ярдени не е бил основната му задача?
— Какво имате предвид?
— Ярдени е бил важен — от първостепенна важност — в качеството си на вътрешен човек. Той е трябвало да влезе и да вземе пробите. Но каква полза би имало от него след това? По-вероятно е да е бил пречка за крадците. Ярдени не е умрял от огнестрелна рана. Берия го е отровил.
— Накъде биете?
— Искам да кажа, че задачата на Берия е била да пази вируса, а не Ярдени.
— Но пробите бяха у Ярдени. Видяхте контейнера.
— Наистина ли, генерале? Видях някакъв контейнер. Не искате ли да разберете какво има вътре?
Автобусът от гарата пътуваше през нарастващия поток от коли по московските улици. Поради ранния час Иван Берия беше един от шестимата пътници в него. Седнал до задната врата, той видя редицата милиционерски коли, които профучаха с включени сирени по булеварда към гарата, и се заслуша в предположенията на останалите пътници по повод случилото се.
„Само ако знаеха…“
Берия не се тревожеше от това, че могат да спрат автобуса. Дори генерал-майор Киров, който бе обявил награда от сто хиляди рубли за главата му, не би могъл да организира толкова щателно претърсване за такова кратко време. Първата работа на Киров щеше да бъде да разпита шофьорите на таксита. Полицаите на гарата щяха да показват на всички негова снимка и да разпитват дали човек, отговарящ на това описание, се е качил в нечий личен автомобил. Киров би могъл и да се сети за автобуса, но не достатъчно бързо, за да успее да реагира.
Автобусът изтрополи по трамвайните релси, след това с мъка се изкачи по една стръмна улица и пое по булеварда с формата на пръстен, който огражда града. Берия бръкна в джоба си, за да се увери, че контейнерът, който беше взел от Ярдени, е на мястото си. Объркването и заблудата работеха за него: щеше да спечели време, което му беше необходимо. След като Киров претърсеше трупа на Ярдени, щеше да намери контейнера, който Берия му бе дал. Щеше да повярва, че вътре са пробите от едра шарка, откраднати от блок 103. Първата му грижа щеше да бъде да ги откара на сигурно място, но нямаше да се сети да надникне в контейнера. Докато се извършеше проверка, вирусът вече щеше да бъде изпратен на Запад.