— Трябва да се подобри качеството на изображението. Руснаците просто не разполагат с необходимия софтуер и опит, за да го направят бързо.
Ранди посочи лаптопа и мобилния телефон.
— А тези неща?
— Кръвопролитието на железопътната гара и случилото се на Шереметиево са преки последици от връзката между двама конспиратори — отговори Смит. — Не очаквам да получим кой знае каква информация от телефона. Но от лаптопа… Може да са си разменяли съобщения по електронната поща. Не знам.
— Ако твоите конспиратори са професионалисти — а предполагам, че е така, те ще използват кодове и пароли. Ще ни отнеме време да ги разгадаем.
— Ще ти бъда благодарен, ако опиташ.
— Това ни отвежда до следващия проблем. Нали не мислиш, че мога просто ей-така да подхвърля материалите в посолството? Тук съм под неофициално прикритие. Не поддържам връзка с началника на местния отдел на ЦРУ. Трябва да се свържа с Ленгли, а те да уведомят Съвета за сигурност. В мига, в който го направя, всички ще поискат да разберат защо вдигам такава паника.
Тя помълча малко.
— Ако тръгна по този път, ти ще трябва да ми разкажеш много повече, отколкото искаш — и отколкото можеш.
Смит поклати глава объркан.
— Добре, разбирам. Мислех, че може би…
— Не съм казала, че няма алтернатива.
Ранди набързо му разказа за Саша Рубльов.
— Не знам… — започна Смит.
— Джон, знам какво си мислиш. Но имай предвид, че ФБР наема хакери тийнейджъри, за да проследява с тяхна помощ кибертерористи. А и аз непрекъснато следя какво прави Саша.
— Толкова ли вярваш на хлапето?
— Саша е част от нова Русия, Джон. Русия, която е отворена навън, към света, а не стои настрана. Колкото до политиката, за Саша това е най-отегчителното нещо на света. Впрочем предполагам, че не си намерил на пътя този лаптоп. Руснаците могат да го потърсят.
Смит кимна.
— Така е. Вярно е. Аз трябва да замина от Москва след около час. Имаш телефонния ми номер. Обади ми се веднага, щом гениалното ти хлапе открие нещо.
Той й се усмихна.
— Благодаря ти, Ранди. Много ти благодаря.
— Радвам се, че мога да помогна, Джон. Но ще трябва да ми дадеш нещо в замяна. Ако ми се наложи да предоставя някаква информация…
— Ще я научиш от мен, не от CNN. Обещавам ти.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Швейцарците разполагат с едни от най-добре организираните отряди за борба с тероризма в света. Превъзходно обучени, отлично екипирани, двайсетте души, известни под наименованието Група за специални операции, пътуваха към международното летище в Цюрих. Преди минути бяха получили сигнал за начало на операцията от министъра на отбраната.
„Суисеър“ 101 трябваше да кацне след двадесет минути. Командосите бяха заели позиции. Половината бяха облечени в униформи на швейцарския граничен патрул, чието неизменно присъствие на летищата и железопътните гари не правеше впечатление на пътниците, привикнали да виждат около себе си представители на службите за охрана. Другата половина бяха облечени като механици, обслужващ персонал, носачи и снабдители — все хора, които обикновено можеха да се видят около кацнал самолет.
Цивилният контингент, тежко въоръжен с автомати MP-5, димни и настъпателни гранати, щеше да нападне пръв, ако ситуацията прерасне в криза с вземане на заложници. Униформените патрули бяха вторият периметър, готови да действат, в случай че Берия успееше по някакъв начин да премине през невидимия кордон около самолета.
Накрая имаше и трети периметър, съставен от армейски снайперисти, разположени по покривите на международния терминал и хангарите за поддръжка. Те щяха да имат добър изглед към самолета, след като се придвижеше към последния изход. Там щяха да направят опит да прикрепят изходния ръкав към фюзелажа. Опитът щеше да се провали. Капитанът щеше да обяви, че има повреда и да поиска да се постави подвижна стълба на първата врата.
След като пътниците тръгнеха по стълбата, снайперистите щяха да забележат Берия и да се прицелят в него. Ако успееха, във всеки един момент най-малко трима души щяха да го държат на прицел. Съгласно плана цивилните командоси щяха да осъществят залавянето, като повалят Берия на земята и го неутрализират. Но ако поради някаква причина възникнеше проблем, снайперистите бяха готови да произведат няколко изстрела, като се целят в главата му.
Облечен в широки бели дрехи на работник по снабдяването, командирът на групата незабележимо се свърза с контролната кула и получи последна информация: полет 101 приближаваше летището. Сведението бе предадено на останалите; предпазителите на оръжията бяха свалени.