Автобусът пристигна на автогарата в Санкт Петербург, точно когато „Суисеър“ 101 се приземи на летището в Цюрих. Иван Берия тръгна след тълпата в посока към чакалнята, където се насочи към багажните сейфове. Извади ключ, отвори един от сейфовете и издърпа оттам скъп куфар.
Тоалетната беше в ужасно състояние, но бакшишът, който даде на човека на входа, му осигури относително чиста кабинка. Берия свали палтото, сакото и панталоните си и извади от куфара нов тъмносин пуловер, сиви панталони, спортна риза и удобни обувки. Освен това в куфара имаше и кожено яке, няколко найлонови торби със сувенири от Ермитажа и портфейл със самолетен билет, паспорт, кредитни карти и американска валута. Берия отвори паспорта и внимателно разгледа снимката си, на която беше с току-що облечените дрехи. Реши, че може да мине за някой си Джон Стрелников, натурализиран американски гражданин, работещ като строителен инженер за компания в Балтимор.
Берия прибра старите си дрехи в куфара и излезе от тоалетната. В чакалнята спря до щанд за безалкохолни напитки, остави куфара на земята, купи си кока-кола и продължи. Като се имаше предвид броят на бездомните, които се шляеха по автогарата, куфарът щеше да изчезне, преди още Берия да е стигнал вратата.
Отвън се качи в такси и предложи на шофьора десет американски долара над уговорената цена, ако стигнат до летището за тридесет минути. Пристигнаха с две минути по-рано.
Берия знаеше, че по това време снимката и отличителните му белези вече са разпратени по всички по-големи транспортни възли в страната. Това не го безпокоеше. Той нямаше намерение да влиза в контакт с властите.
След като мина през наскоро ремонтирания терминал, Берия стигна до мястото, предназначено за туристически групи, и се пъхна в тълпа от шейсет души, скупчени пред гишето на Финландските авиолинии.
— Къде е значката ви? Трябва да имате значка.
Берия се усмихна очарователно на изнервената млада жена, на чиято значка пишеше „ОМНИТУРС: СЪКРОВИЩАТА НА РУСКИТЕ ЦАРЕ“.
Той подаде паспорта и билета си и промърмори:
— Изгубил съм я.
Жената въздъхна, грабна документите му и го отведе до едно гише, където извади хартиена значка.
— Джон Стрел…
— Стрелников.
— Точно така. Ще напишем само „Джон“, може ли?
Тя извади един маркер, написа името на значката, дръпна ивицата с лепило на гърба и здраво притисна листчето към ревера на якето му.
— Гледайте да не я изгубите! — смъмри го жената. — Иначе ще имате проблеми на митницата. Искате ли да пазарувате нещо от валутния магазин?
Берия каза, че би било добре.
— Ще получите паспорта и билетите си след проверката на имиграционните служби — каза тя и се завтече да оправя други проблеми в групата.
Берия разчиташе на това. Много по-добре беше да остави една изтощена американска екскурзоводка да се занимава с визите и самолетните билети.
След като купи някакъв одеколон, който пъхна в плика със сувенирите от Ермитажа, Берия се нареди на опашката, която се влачеше покрай гишето на имиграционните служби. Видя как вътре двама отегчени служители удряха печати в паспортите, които екскурзоводката им беше занесла. След като чу името си, той пристъпи напред, взе паспорта си и тръгна към митническото гише във фоайето за заминаващи пътници.
Берия седна до двойка на средна възраст, които казаха, че са от Сан Франциско. Извини се, че английският му не е добър, така че новите му приятели говориха през повечето време. Берия научи, че полетът на Финландските авиолинии до летище „Дълес“ във Вашингтон ще продължи близо десет часа и че вечерята може и да е прилична, но няма да бъде кой знае какво.
Служебният самолет Ил С-22 навлезе във въздушното пространство над Германия, когато Смит научи, че Берия не е бил на борда на „Суисеър“ 101.
— Сигурно ли е?
— Абсолютно — отговори Клайн по сателитния телефон. — Огледали са един по един всички пътници. Не е бил там.
— Самолетът за Париж ще кацне след деветнадесет минути. Готови ли са?
— Хората, с които говорих, ми казаха, че са готови. Иначе поверително ми съобщиха, че в правителството са изправени на нокти. Ако нещо стане и по-късно се разчуе, че са позволили на самолета да кацне… е, можете да си представите скандала.
— Мислите ли, че правителството ще допусне да изтече информация?
— Напълно е възможно. Във Франция ще има избори след две седмици. Опозицията търси всякакви начини да го злепостави.
Смит се върна към идеята, която му бе хрумнала още в Москва, но не беше посмял да изкаже.
— Сър, ами ако помогнем малко на французите?
— Как?