— Техните самолети не са оборудвани със сигурна факс-система. „Америкън“ 1710 може да получава секретни факсове по сателита. Можете да говорите направо с капитана, да го уведомите за събитията, да му изпратите по факса снимка на Берия.
Смит млъкна и зачака. Той предлагаше нещо, което беше, меко казано, опасно. Ако приемеха предложението му и нещо се случеше с американския самолет, последиците можеха да бъдат направо катастрофални.
— Изчакайте да направя една справка — каза Клайн накрая. — Ще ви се обадя.
След няколко минути шефът му позвъни отново.
— Говорих с директора на федералната служба за охрана във Форт Уърт, Далас. Казва, че на борда на 1710 има човек от службата за охрана на авиацията.
— Още по-добре. Свържете се с него…
— С нея, Джон.
— Простете, направих погрешно предположение. Трябва да има начин пилотът да се свърже с нея. След като го направи, тя може да огледа самолета.
— Трябва да допуснем възможността Берия да пътува инкогнито.
— Киров не е споменавал, че Берия има навика да се дегизира. Може би защото никога не е излизал отвъд границите на страните, в които е живял. Добре обученият агент би могъл да го разпознае въпреки грима и протезите.
— Да информираме ли Киров — или някого другиго?
— Това е наш самолет, сър. Ако агентът го забележи, можем да сигнализираме на французите, че при тях е чисто и да предупредим англичаните, че пътува към тях. Всяка секунда преднина, която можем да им дадем, би била безценна.
Последва ново мълчание.
— Добре, Джон. Ще се погрижа да уредя нещата тук. Самолетът има още деветдесет минути път до Хийтроу. Остани във въздуха до второ нареждане.
Адам Трилор долови аромат на екзотичен парфюм и се размърда. Дочу тихо шумолене на коприна и в полезрението му се появи добре оформен задник. Сякаш уловила погледа му върху себе си, жената — червенокоса и дългокрака — се обърна. Трилор се изчерви, когато очите й се спряха върху него; смущението му се засили, когато тя се усмихна и вдигна вежди, сякаш искаше да каже: „Ах ти, лошо момче!“ После жената тръгна и се скри в отделението, където се разпределяха храната и напитките.
Трилор въздъхна. Жените не го интересуваха сексуално, но той ценеше красотата във всичките й форми. В някои части на Карибско море на частни яхти Трилор често беше срещал такава възхитителна красота, която се използваше с цел да стимулира апетитите на публиката.
Гласът на пилота прекъсна размислите му:
— Дами и господа, бихме желали да ви информираме, че последната прогноза за времето за Лондон съобщава за слаби превалявания и температура 62 градуса.5 Движим се по разписание, до кацане остават един час и пет минути.
„Каква досада“ — помисли си Трилор.
Той все още разсъждаваше за нелепостта на подобни съобщения, когато жената отново се появи. Тя като че ли вървеше по-бавно, сякаш се възползваше от възможността да се поразтъпче. Когато мина покрай него, Трилор отново усети лекия полъх; руменината на лицето му се върна.
Името на жената беше Елън Дифорио, тридесет и осем годишна, доказан експерт по бойни изкуства и шампион по стрелба. Това беше петата й година във федералната служба за охрана, втората — в отдела за охрана на гражданската авиация.
„Ама че късмет! Последният ми полет — и да се случи такова нещо!“
Петнадесет минути по-рано Дифорио мислеше как ще се срещне тази вечер с гаджето си, адвокат от Вашингтон. Мечтите й бяха прекъснати от безобидното на пръв поглед съобщение, че валутният магазин на борда предлага специална оферта — парфюм „Жан Пату 1000“. Кодовите думи рязко върнаха Дифорио в реалността. Тя отброи десет секунди, взе чантата си, стана от седалката в салона бизнескласа и се запъти към тоалетните. Оттам мина през салона на първа класа, заобиколи преградата към сервизното помещение, а после незабелязано влезе в пилотската кабина.
Дифорио прочете съобщението на директора на федералната служба за охрана и внимателно разгледа изпратената по факс снимка. Заповедите бяха ясни: да провери дали този човек се намира на борда на самолета. Ако го забележи, да не осъществява никакъв контакт, нито да прави опит да го задържи. Вместо това незабавно да се върне в кабината, за да докладва.
— Защо не става дума за оръжие? — обърна се тя към пилота. — Не се споменава дали носи оръжие или бомба. Не пише и за биологическо оръжие. Кой е този човек?
Пилотът сви рамене.
— Знам само, че британците са ангажирали момчетата от Специалните служби на ВВС. Значи е нещо сериозно. Ако човекът е на борда и ние кацнем благополучно, те ще го заловят на земята — той красноречиво погледна чантата й. — Направи ми една услуга: остави тук всички опасни играчки.