— Санкт Петербург!
— Там кацат много самолети от и за Скандинавските страни и Северна Европа. „Аерофлот“, Скандинавските аеролинии, Финландските авиолинии, „Роял Дъч“ — всички извършват редовни полети до и от там.
— Киров ще получи инфаркт, когато му кажа, че Берия може да е стигнал чак до Санкт Петербург.
— Стигнал е ужасно далеч. Той не бяга, а следва добре обмислен план. Затова винаги е с една стъпка преди нас.
Смит дочу нещо по френския канал. Извини се, слуша няколко минути, след това се върна към разговора си с Клайн.
— Париж потвърждава, че самолетът им е чист.
— Каква е следващата ти стъпка, Джон?
Смит се замисли за момент.
— Лондон, сър. Там ще кацна.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Като изпускаше облаци син дим изпод гумите и миризма на нажежени спирачки, „Америкън“ 1710 кацна на лондонското летище „Хийтроу“. Съгласно инструкциите на командира на Специалните служби на ВВС, пилотът съобщи на пасажерите, че е открит механичен проблем с ръкава, който е определено да бъде закачен за вратата на техния самолет. Контролната кула ги пренасочва към друг участък от летището, където ще докарат подвижни стълби.
Стюардите на самолета минаха през първа класа и бизнес-салона и успокоиха пътниците, че ще успеят да направят връзка с други полети.
— А какво става с полета до „Дълес“? — попита Трилор.
— Престоят ни на земята ще бъде възможно най-кратък — отговори му стюардът.
Трилор се молеше човекът да е прав. Зарядите от азот в контейнера щяха да стигнат за още дванадесет часа. Обикновено престоят на „Хийтроу“ беше деветдесет минути; а полетът до „Дълес“ продължаваше шест часа и петнадесет минути. След минаване през митническите и имиграционните служби той се надяваше, че ще му останат три часа, за да откара вируса в хладилна камера. Имаше и още малко допълнително време за непредвидени обстоятелства.
Когато стъпи на стълбата, Трилор откри, че самолетът е спрял близо до гигантски ремонтен хангар. Слезе надолу и видя багажни колички, натоварени с куфари и два автобуса на летището, които чакаха със запалени двигатели до вратите на хангара. В долната част на стълбите симпатичен млад митничар му предложи да влезе в хангара, подготвен за временно посрещане на пътниците и за чакалня за транзитно преминаващите.
Когато Трилор и спътниците му небрежно се запътиха натам, те нямаха представа, че всяко тяхно движение се следи от зорки очи зад оптически прицели. Не биха могли да познаят в младите служители на митническите и имиграционните служби, а също така в носачите, шофьорите на автобусите и персонала по поддръжката тежко въоръжени агенти на Специалните служби на ВВС под прикритие.
Точно преди да мине през вратата на хангара, Трилор чу оглушителен рев. Той се обърна и видя малък кокетен самолет грациозно да каца на пистата, която се намираше на двеста ярда от него. Предположи, че самолетът принадлежи на баснословно богат предприемач или на някой шейх. През ум не можеше да му мине, че в този Ил С-22 седи човек, който в същия миг получава подробното му описание от снайперист, държащ на прицел главата му.
— Британците казват, че 1710 е чист, сър.
Гласът на Клайн отекна в слушалката на секретната линия:
— И аз получих същите сведения. Трябваше да чуеш Киров, когато му го съобщих. Сигурно цяла Москва се е затресла от ругатните му.
Смит седеше в рулирания Ил и продължаваше да следи оживлението около американския самолет ДС-10.
— Има ли новини от Санкт Петербург?
— Киров съставя списък на всички самолети, излетели досега от там. Мъчи се да се сдобие със записите от наблюдателните камери на летището, а също да изпрати хора, които да разпитат служителите.
Смит прехапа устната си.
— Всичко това ще отнеме много време, сър. С всеки изминал час Берия се отдалечава все повече и повече.
— Знам. Но не можем да стреляме, без да сме открили целта — Клайн направи пауза. — Какъв е следващият ти ход?
— В Лондон няма какво да правя. Помолих екипажа на 1710 да ме вземе и те се съгласиха. По разписание трябва да тръгне след седемдесет и пет минути. Ще пристигна във Вашингтон по-рано, отколкото ако разчитам на транспорт от военните.
— Не ми допада идеята да пътуваш без секретна телефонна връзка.
— Екипажът знае кой съм и че съм на борда, сър. Ако получите някакви новини от Москва, можете да се свържете със самолета.
— При тези обстоятелства няма по-добро решение. Междувременно гледай да си починеш в самолета. Всичко едва сега започва.
Антъни Прайс седеше в просторния си кабинет на шестия етаж в сградата на Агенцията за национална сигурност, Форт Мийд, Мериленд. В качеството си на заместник-директор той отговаряше за всекидневните операции на агенцията. Точно сега това изискваше от него да ангажира хората си със ситуацията в Москва. До този момент руснаците се придържаха към версията, че кръвопролитието е предизвикано от чеченски терористи, което идеално устройваше Прайс. Това му даваше основателна причина да се занимава с инцидента. И колкото по-дълго руснаците преследваха въображаемите терористи, толкова по-лесно щеше да бъде за Берия и Трилор да се измъкнат незабелязани.