— Може би аз да ти помогна, а? — чу се от вратата гласът на Хидион Апшър.
Дядо Орви се изправи и промълви хладно:
— Ще ви бъда много благодарен, Апшър, ако не се намесвате в семейния ни разговор.
— Това е и моето семейство, млади момко. И точно затова съм дошъл тук. Предупреждавах братовчеда Махлон, но не ме послуша. Предупреждавах Тимъти, но той избяга в Америка. И видя ли какво стана?
— Всеки човек има правото да продължи рода си — гордо произнесе дядо Орви.
— Един път — да! Никога не съм казвал, че човек не може да има син, макар аз самият да нямам деца. Ама накъде ще тръгне светът, ако всеки има по три, че даже по четири деца — като вас, Декстърови. Сега — четири, като пораснат — шестнайсет, когато техните деца станат възрастни — шейсет и четири! Няма да минат и триста години, и ще бъдем трилиони, Орви! Една гъмжаща маса от безсмъртни ще покрие земното кълбо на няколко слоя и…
— Млък! — изрева дядо Орви. — Недей пред детето!
— Крайно време е да го знае — на свой ред изкрещя Апшър. — Предупреждавах те, Оруил Декстър: или ще ти дойде акъла в главата, или ще предприема решителни мерки. Край на приказките, започвам да действам.
— Ти си гадно… — подхвана дядо Орви, но после се сети, че съм в стаята, и се обърна към мен: — Излез, Джордж. Качи се в стаята си и чакай, докато не ти разреша да слезеш.
После пак се обърна към господин Апшър:
— А ти, дърт идиот, знай, че аз също съм готов за тази среща с теб и ако работата стигне до…
Излязох, без да чуя края. Никак не исках да оставям дядо сам в такъв напрегнат момент, но татко ме е научил, че заповедите не се обсъждат. Още дълго от кухнята се носеха страхотни крясъци, после утихна.
Минаха два часа. Отдолу не се чуваше нищо. Притеснен, аз тихичко се спуснах и надникнах през отворената врата на кухнята. Дядо Ори стоеше до масата, забил поглед в една точка. Господин Апшър не се виждаше никакъв.
— Влизай, Джордж. Точно възстановявах дишането си — уморено рече дядо.
— А къде е господин Апшър?
— Беше при самозащита. Пък и в края на краищата от него нямаше никаква полза — бързо отвърна дядо.
— Какво му се случи?
— Знаеш ли, Джордж, понякога ми се струва, че кръвта на старците тече прекалено бавно. Искам да си почина. Остави ме сам.
Вече споменах, че винаги слушам по-възрастните. Чух шум в шахтата за отпадъци и надникнах в нея.
— Странно, бях затворил крана — казах.
— Не обръщай внимание на дреболии, Джордж — нервно рече дядо. — По-добре кажи дали не сте сменяли канализацията, докато ме нямаше.
— Не. Същият стар пресъхнал кладенец и резервоарът за дезинфекция.
— Лошо… Добре де, не е чак толкова важно.
Вниманието ми беше привлечено от току-що измития под.
— Дядо — казах с укор, — не трябва да се занимаваш с чистене. Справям се сам и без слуги.
— Хайде, стига! — скастри ме дядо. — Виж сега, Джордж, има много неща за обясняване, макар че едва ли сега е най-подходящото време. Баща ти сигурно по-добре би се справил с тази задача, защото те познава по-добре. Пък аз, честно да си призная, дори не знам откъде да започна. Ти забелязал ли си, Джордж, че ние, Декстърови, не сме като другите?
— Ами… Ние сме по-заможни.
— Тц, не е в това работата. Помниш ли, че като дете те премаза камион? Не ти ли се струва, че се оправи прекалено бързо?
— Ами, не — отвърнах, припомняйки си този случай. — Тате рече, че ние, Декстърови, поначало се оправяме бързо. — Надникнах под масата. — Тук има някаква стара дреха! Не е ли костюмът на господин Апшър?
— Той ти го остави — уморено вдигна рамене дядо Орви. — Слушай, трябва да тръгвам, затова не ме питай повече за нищо друго, и без това закъснявам. Ако дойде чичо ти Уейн, благодари му от мое име, че ме предупреди за идването на Апшър. Ако случайно видя баща ти, ще му предам много поздрави от теб.
Всичко това се случи през зимата. Оттогава едно обстоятелство не ми дава мира и чакам дядо да се върне, че да ми обясни.
Така и не можах да приема тази раздразнителност на Люсил и в средата на февруари се ожених за Елис. Жалко, в този момент нито един от моите роднини не беше в града, но това не бе чак толкова важно — вече съм пълнолетен.
Дяволски ми провървя с брака. Нещо повече — най-после разбрах какво представляваме ние, Декстърови, и какво дядо и господин Апшър не можаха да ми обяснят разумно.
Елис е много хубавичка и великолепна домакиня, затова отсъствието на слуги не ме вълнува повече. Освен това грижите за домакинството не й позволяват да отсъства по-дълго от дома ни. Е, наистина, с идването на пролетта ще бъде все по-трудно да удържам Елис на безопасно разстояние от третата тераса, където са прословутият кладенец и резервоарът. Защото ако иде там, ще чуе едни странни звуци.