— Какво беше това? — рекъл уплашено единият крадец. — Чух да говори някой.
Спрели се, наострили уши и Палечко пак се обадил:
— Вземете ме с вас и ще ви помогна.
— Ами къде си?
— Търсете по земята и внимавайте откъде идва гласът — рекъл той.
Най-сетне крадците го намерили, вдигнали го нависоко и попитали:
— Как ще ни помогнеш, бе малчуган такъв?
— Вижте — отвърнал Палечко, — аз ще се промъкна между железните пръчки на прозореца в стаята на попа и ще ви подавам каквото поискате.
— Добре — съгласили се те. — Ще видим за какво те бива.
Като стигнали до поповата къща Палечко се вмъкнал в стаята, но веднага викнал, колкото му глас държи:
— Да ви дам ли всичко, каквото намеря?
Крадците се уплашили и му рекли:
— Говори тихо, ще разбудиш хората!
Но Палечко се престорил, че не ги разбира и повторно викнал:
— Какво да ви дам? Да ви дам ли всичко, каквото намеря?
В съседната стая спяла готвачката. Чула го тя, поизправила се в леглото и се ослушала. Но от страх крадците били побягнали. После отново се престрашили и си помислили: „Този малчуган просто се подиграва с нас“. Върнали се и му пошушнали:
— Хайде, не се шегувай и ни подай нещо!
Палечко отново викнал, колкото му глас държи:
— Всичко ще ви дам, само си проврете ръцете.
Този път готвачката, която все още слухтяла, чула ясно думите му, скочила от леглото, блъснала вратата и се втурнала в стаята. Крадците веднага побягнали и тичали така, като че ли ги гонел таласъм, а готвачката, като не могла да види нищо в тъмнината, отишла да запали свещ. Върнала се после с нея в стаята, но Палечко незабелязано се измъкнал на двора и се скрил в плевника. Готвачката претърсила всички кътчета, но не забелязала нищо особено. Легнала си пак и си помислила, че сигурно е сънувала с отворени очи и наострени уши.
Палечко се покатерил на сеното и си намерил хубаво местенце за спане; искал да си отдъхне, докато съмне, и после да тръгне на път, за да се прибере при родителите си. Но му било писано да го сполетят и други беди. Така е, много мъка и тегло има по света!
Щом съмнало, готвачката станала от леглото да нахрани добитъка. Отишла право в плевника и загребала сено — точно онова, на което лежал и спял клетият Палечко. Той спял толкова дълбоко, че не усетил нищо и се събудил чак в устата на кравата, която го лапнала заедно със сеното.
— Олеле! — викнал той. — Как попаднах в тая тепавица?
Но скоро разбрал къде се намира и трябвало много да внимава кравата да не го смаже със зъбите си. Най-накрая се плъзнал надолу заедно със сдъвканото сено и се намерил в стомаха на кравата.
— Забравили са да сложат прозорци на тази стая — рекъл си той — и затова слънце не я вижда. Пък няма и кой свещ да донесе.
Помещението никак не му харесало, а най-лошото било, че през вратата непрекъснато влизало все повече сдъвкано сено и за Палечко нямало да остане място. Най-сетне страхът съвсем го надвил и той викнал, колкото му глас държи:
— Стига сено, стига сено!
Точно тогава готвачката дояла кравата. Като чула, че някой говори, а не видяла никого, и като познала, че гласът е същият, който доловила и през нощта, тя толкова се уплашила, че паднала заедно със столчето и разляла млякото. После скочила пак на крака, изтичала при господаря си и викнала:
— Дядо попе, кравата проговори.
— Ти май си полудяла — казал попът.
Но все пак отишъл в обора да провери какво става. И щом прекрачил прага, Палечко отново викнал:
— Стига сено, стига сено!
Тогава и попът се уплашил. Помислил, че в кравата се е вселил зъл дух и заповядал да я заколят. Заколили я и хвърлили на бунището стомаха, където се намирал Палечко.
Палечко дълго се мъчил да си пробие път и накрая успял. Но тъкмо понечил да си подаде главата навън, сполетяла го нова беда: дошъл един гладен вълк и нагълтал наведнъж целия стомах.
Палечко не загубил смелост.
— Може би ще се спогодим с вълка — казал си той и му заговорил от стомаха:
— Кумчо Вълчо, знам на едно място чудесни гозби за тебе.
— Къде? — попитал вълкът.
— В тази и тази къща. Ще се промъкнеш през вадата на помийната яма и ще намериш вътре козунаци, сланина и наденици; можеш да ядеш до насита.
И му описал подробно бащината си къща.
Вълкът не чакал да му повторят. Щом дошла нощта, се промъкнал през вадата на помийната яма, нахълтал в килера с храната и започнал да яде. После, като се наял хубаво решил да си върви, но толкова се бил надул, че не можел да се измъкне по същия път.
Тъкмо на това се надявал Палечко и почнал да вдига страшен шум, да буйства и да крещи с всички сили.
— Мирувай, че ще събудиш хората — рекъл вълкът.