Не знам дали си разбрал, ала в своето завещание Каролайн е разпоредила след смъртта й ранчото да бъде използвано за специална цел. Пожелала е то да се превърне в дом за деца инвалиди и двамата с Джош работихме месеци наред, за да подготвим всичко. Джеф се присъедини към нас малко преди да отворим вратите за тези деца и неговата дарба да общува с тях и да ги учи бе истински вълнуваща. Би ми отнело часове да опиша всичко онова, което постигна той, то би те накарало да се гордееш с него. Ще проверя дали между купищата снимки, които направихме в началото, има и негови и ще ти ги изпратя. Това без съмнение ще ти даде по-ясна представа за дейността, с която се занимаваше Джеф.
Ранчото е много променено, не е каквото го знаеш отпреди. Разбира се, никой от нас не бе подозирал, че Каролайн е имала подобни намерения за него, но със своята последна воля тя помогна за осъществяването на една благородна цел, както и твоят син. Скърбя за тежката ти загуба и ти желая всичко добро. Ще ти изпратим нещата му, за да не ти се налага да предприемаш това мъчително пътуване. Ако има още нещо, което бихме могли да направим за теб, моля, не се колебай да се обадиш. Джош винаги е тук и съм сигурна, че ще се радва, ако може да ти бъде полезен.“ И се подписа: „Сърдечно, Саманта Тейлър“
В писмото й нямаше и намек за някогашните отношения помежду им. В деня след погребението Сам накара Джош и синовете му да опаковат нещата на Джеф и да ги изпратят на Тейт с експресна самолетна пратка. И както бе обещала, още същата вечер прерови албумите на ранчото и внимателно извади всяка снимка на Джеф, по отбелязаните отзад номера намери съответните негативи и на другия ден ги занесе в града. След седмица новите копия бяха готови и тя още веднъж ги прегледа, за да се увери, че я няма на никоя от снимките. После ги сложи в плик, без да прибави нито ред, и ги изпрати на Тейт. С това главата „Тейт Джордан“ можеше да се счита за приключена. Най-сетне го беше намерила. От нея зависеше да му протегне ръка, да му каже, че още го обича, и дори да го помоли да дойде. Но както в онази фатална вечер бе отпратила Джеф, защото знаеше, че ще е егоистично от нейна страна и лошо за него, така и сега имаше своите съображения да стои настрана и беше доволна от себе си, че го прави. Не искаше отново да влиза в живота на Тейт, такава, каквато беше вече. Но през нощта дълго си блъска главата над въпроса дали щеше да постъпи по същия начин, ако не беше парализирана. Естествено, никога нямаше да го разбере, защото тогава нямаше да задържи ранчото, нямаше да познава Джеф, нямаше да… Сам се унесе в сън и се събуди чак на другата сутрин от упорития звън на телефона.
— Сам? — Беше Норман Уорън и гласът му звучеше възбудено.
— Здрасти — поздрави тя, още не успяла да се разсъни. — Какво има?
После се сети, че той вероятно ще иска да говори с нея за обжалването. Залисана с погребението на Джеф и трудното писмо до Тейт, Сам не бе го потърсила, но твърдо беше решила, че не желае да подлага Тими на подобно изпитание. Бе говорила два пъти със социалния работник, който я бе уверил, че детето преживява труден период на адаптация и иска да се върне при нея. Ала нищо не можело да се направи и той му го казал последния път, когато се отбил да го види. Сам го попита дали сега майка му се държи по-добре с него, но Пфайзър отвърна уклончиво: предполагал, че си е взела бележка.
— Сам, искам да дойдеш в Лос Анжелис.
— Не желая да го обсъждаме, Норман. — Тя седна в леглото и се намръщи огорчено. — Няма смисъл. Няма да обжалвам.
— Разбирам. Става дума за някои други неща, които трябва да оправим.
— Какви? — подозрително попита Саманта.
— Има някои документи, които не си подписала.
— Изпрати ми ги.
— Не мога.
— Тогава ми ги донеси — раздразнено отсече тя. Беше уморена и още бе много рано. Затвори очи и изведнъж си спомни, че е неделя. — Какви ти става, защо ми звъниш в неделя, Норм?
— През седмицата просто не ми остана време да се занимавам с това. Виж, знам, че те обременявам, Сам, и че ти също си заета, но не би ли ми направила тази услуга? Не би ли дошла днес?
— В неделя? Защо?
— Моля те. Просто го направи заради мен. Ще съм ти много благодарен.
Връхлетя я внезапен страх.
— Да не е станало нещо с Тими? Наранен ли е? Тя пак ли го е била? — попита Сам с разтуптяно сърце, но той побърза да я успокои.