На сутринта беше уморена и неспокойна, по време на закуската в голямата трапезария Тими я попита дали не е болна. Почувства облекчение, когато момчето замина на училище с другите деца и я остави сама с мислите й. Бавно пое към конюшнята да види Черния красавец. Понякога излизаше да го язди, но от доста време не бе го правила и държеше жребеца повече от сантименталност, отколкото от някакви други съображения. Той беше прекалено нервен и почти никой не се осмеляваше да го язди, каубоите не го обичаха. Джош не харесваше такива коне, а за уроците с децата на нея й трябваше по-кротко животно, като Хубаво момиче.
Но когато беше сама, от време на време все още излизаше с него. Той беше много чувствителен и, сякаш за да й угоди, вече не препускаше толкова буйно. Сам не се боеше от него, дори след злополуката със Сивия дявол в Колорадо.
Докато гледаше красивия жребец, тя най-сетне се реши. Помоли един от мъжете да го оседлае и човекът я вдигна на седлото. Бавно изкара коня на двора и със замислено изражение се насочи към хълмовете. Може би беше дошъл моментът да погледне истината в очите, да отиде до хижата и най-сетне да разбере, че всичко това не я засяга, защото вече не е част от живота й. Тя от години не беше и никога повече нямаше да бъде онази жена, която Тейт Джордан беше обичал. Сам премина в бавен тръс, вдигна поглед към небето и се запита дали някога ще се влюби отново. Ако веднъж завинаги приемеше фактите такива, каквито са, и позволеше на спомените за Тейт да избледнеят, може би имаше шанс да обикне някого: мъж от ранчото, лекар, с когото се е запознала покрай работата с децата, адвокат като Норман или… Но колко безцветни изглеждаха всички те в сравнение с Тейт. Представи си го такъв, какъвто го бе видяла предишния ден на двора, усмихна се нежно, а сетне, малко по малко, си припомни времето, когато бяха заедно, когато яздеха из тези хълмове, когато работеха рамо до рамо, взаимното им уважение, нощите в неговите обятия… Изцяло под въздействието на онова, което бе изпитвала към него, тя превали последния хълм, заобиколи дърветата и пред нея се откриха малкото езеро и хижата, където идваха заедно.
Нямаше желание да се приближава повече, сякаш се боеше, че в някогашното им тайно убежище сега витаят призраци. То бе свързано с друг живот, с хора, които вече не бяха същите, но тя му се полюбува отдалеч и го поздрави. Сетне бавно обърна силния черен жребец и се понесе в тръс през малкото възвишение към мястото, където бе погребан Джеф. Спря край гробовете и се замисли за хората, които почиваха тук: мъж, жена и момче, които искрено бе обичала. Както стоеше с обляно в сълзи лице, Черният красавец неочаквано отскочи встрани и изцвили. Сам се огледа и зърна Тейт Джордан, както винаги горд и изправен на седлото, яхнал новия апалуса, който наскоро бе купила. Беше дошъл да се сбогува със сина си.
Той дълго не проговори. И по неговите страни се стичаха сълзи, ала очите му бяха впити в нейните и Сам почувства, че дъхът й секва. Не можеше да реши дали да каже нещо, или просто да си тръгне. Вместо това стегна юздите на Черния красавец, който грациозно танцуваше насам-натам, и кимна.
— Здравей, Тейт.
— Вчера исках да те видя, за да ти благодаря. — Лицето му излъчваше безкрайна нежност. А едновременно и сила. Ако не си личеше колко е добър, сигурно щеше да вдъхва страх. Но телосложението му беше толкова мощно, раменете му толкова широки, очите му — разположени така дълбоко, че имаше вид на човек, който може да вдигне Саманта заедно с коня и леко да ги постави на някое друго място.
— Няма за какво да ми благодариш. Ние го обичахме. — Очите й бяха като синьо кадифе и надничаха в неговите.