— Къде отиваме, Сам?
Тя вдигна към него поглед, изпълнен със спокойствие и безмерна радост. Усмихна му се, без да престава да върти колелата, и прошепна:
— У дома.
И ето че стигнаха до голямата къща. Изпреварвайки го, Сам се засили, за миг изкачи наклонената пътека, отвори вратата и се взря в неговите разнежени от спомена очи. Постояха така, припомняйки си онова отминало време и онзи отминал живот. Тейт поиска да я пренесе през прага, но тя не му позволи, още не бе готова за това. Той влезе тихо, Саманта го последва с инвалидната си количка и затвори вратата.