Всичко, което Саманта знаеше за историята на Бил, бе, че е в ранчото почти от самото начало и е помогнал за финансовия му просперитет. То бе едно от малкото калифорнийски говедовъдни стопанства, носещи печалба. Отглеждаха шотландски говеда и от време на време продаваха по някой и друг състезателен кон от породата „Морган“1. Повечето големи ранча се намираха в Средния запад и Югозапада; съвсем малко бяха тези в Калифорния, които развиваха успешна дейност, а доста се поддържаха от собствениците (градски жители, борсови посредници, адвокати и филмови звезди, купили ги като един вид играчка) за облекчаване на данъците. Ала ранчото „Лорд“ не беше играчка, не и за Бил Кинг и Каролайн Лорд, нито пък за хората, които работеха в него. Саманта също знаеше, че докато е там, от нея ще се очаква да поеме известни задължения. Никой не идваше в ранчото просто да мързелува. Това би изглеждало неприлично, след като всички останали се трудеха така упорито.
По телефона Каролайн й бе казала, че в момента не им достигат двама души и нейната помощ ще е добре дошла. Ваканцията й щеше да бъде изпълнена с работа, Саманта бе сигурна в това. Предполагаше, че най-вероятно ще й възлагат дребни задачи в конюшните, ще се грижи за някои от конете и може би ще помага при почистването. Знаеше, че няма особени изгледи да й поверят нещо по-сериозно. Не че нямаше да се справи, тя отдавна беше доказала уменията си с конете: на пет години вече беше завършена ездачка, на седем участваше в изложби на коне, на дванайсет се състезаваше в Медисън Скуеър Гардън, след това спечели три сини и една червена лента на конкурси и няколко години мечтаеше за олимпиадата, като прекарваше всеки свободен миг със своя кон. Ала когато влезе в колежа, не й оставаше много време за тренировки, мечтата за олимпиадата избледня и през следващите години тя почти престана да язди. Такава възможност й се откриваше само като гостуваше в ранчото с Барбара или в много редките случаи, когато се срещаше с други притежатели на коне. Сам знаеше, че като „градско момиче“ няма особени шансове да спечели доверието на каубоите и те да я вземат да работи с тях, освен ако Каролайн не се застъпеше за нея.
— Яздила ли си напоследък? — сякаш прочел мислите й, попита Бил.
Тя поклати глава.
— Знаеш ли, май от две години не съм се качвала на кон.
— Утре по това време всичко ще те боли.
— Сигурно. Но предполагам, че ще се чувствам добре. Това е приятна болка. — Уморените колене и схванатите прасци не можеха да се сравняват с жестоката болка, която бе носила в душата си през последните месеци.
— Имаме няколко нови паломина2, един нов петнист и доста моргани, всичките купени тази година. Освен това — почти изръмжа той — Каролайн държи и онзи проклет щур кон. Не ме питай защо го купи, единственото й обяснение бяха абсолютните глупости, че приличал на коня от някакъв филм, който снимал мъжът й. — В погледа му се четеше неодобрение. — Тя си взе английски жребец. Страхотен е. Но ние нямаме нужда от такъв кон в ранчото. Прилича на състезателен… а и бяга като състезателен. Някой ден ще се претрепе с него. Положително. Казах й го.
Той гневно погледна Сам, а тя се усмихна. Представи си как елегантната Каролайн се носи през полята на своя английски жребец като младо момиче. Чудесно бе, че ще я види пак, че отново е тук. Изведнъж почувства, че я залива вълна от благодарност. Толкова се радваше, че все пак бе дошла. Вече изминаваха последните километри до ранчото, тя погледна Бил с ъгълчетата на очите си и се хвана, че отново се пита колко дълбока е всъщност връзката им с Каролайн. На шейсет и три години Бил бе все още мъжествен и красив: широките му рамене, дългите крака, мощните ръце и искрящите сини очи — всичко това се обединяваше в общо впечатление за сила и елегантност. Стетсънът стоеше великолепно на неговата глава, а дънките сякаш бяха излети по тялото му. Нищо в облеклото му не се възприемаше като обикновено или просташко. Той бе най-добрият, най-гордият между каубоите. Врязалите се бръчки само подчертаваха още повече красивите черти на лицето му, а дълбокият дрезгав баритон си бе останал същият. Без Стетсъна като нищо беше висок над метър и деветдесет, а с него беше направо великан.
1
Американска порода светли коне, създадена във Върмонт от потомството на жребец английска порода и местни кобили. — Б.пр.
2
Паломино — тънкокрак светлокафяв или кремав кон от арабски произход с бели петна по муцуната и краката и бледожълта или бяла грива и опашка. — Б.пр.