Когато минаха през предната порта на ранчото, Саманта изпусна въздишка на облекчение… на мъка… на много различни чувства. Пътят продължаваше още километър и половина след табелата РАНЧО „ЛОРД“ с красивото „Л“, което използваха и в печата за жигосване. Затаила дъх в очакване къщата всеки момент да се покаже, Саманта се чувстваше като изгарящо от нетърпение дете, но минаха още десет минути, докато взеха последния завой и тя внезапно изникна пред тях. Изглеждаше почти като стара плантаторска резиденция, голяма бяла сграда с тъмносини капаци на прозорците, тухлен комин, просторна предна тераса, широко стълбище. Отвсякъде бе заобиколена от цветни лехи, които през лятото преливаха в ярки багри, а зад всичко това се издигаше същинска стена от красиви гигантски дървета. В подножието на склона пред къщата имаше самотна върба и езерце, покрито с лилии и пълно с жаби. Наблизо бяха конюшните, отзад плевните, а около тях къщичките на работниците. В съзнанието на Сам цялата тази картина се беше сляла с общата представа за това как трябва да изглежда едно ранчо, ала неведнъж бе имала възможност да се увери, че се броят на пръсти стопанствата от този род, които могат да се сравняват с „Лорд“. Малко от тях бяха така приветни, така безупречно поддържани, така добре управлявани… и никое не можеше да се похвали с втора Каролайн Лорд или втори Бил Кинг.
— Е, млада госпожо, как ти се струва? — Пикапът бе спрял и както при всяко завръщане погледът на Бил с явна гордост обходи всичко наоколо. Той бе помогнал ранчото да се превърне в нещо много специално и то бе станало тъкмо такова, най-вече за него. — Променено ли ти се вижда?
— Не — усмихна се тя, оглеждайки се в мрака. Луната беше изгряла, къщата бе добре осветена, лампите в жилищата на каубоите и голямата трапезария, където се хранеха и играеха карти, бяха запалени, до конюшните имаше мощен фенер и не бе трудно да се забележи, че малко неща са се променили.
— Има някои технически подобрения, но сега не можеш да ги видиш.
— Радвам се. Боях се, че ще заваря всичко по-различно от преди.
— Не.
Той натисна клаксона два пъти, вратата на къщата се отвори и на прага застана висока и стройна беловласа жена, която се усмихна първо на Бил и веднага след това на нея. Поспря само за миг, взряна в Саманта, после с лека стъпка изтича надолу по стъпалата, протегна ръце и я прегърна силно.
— Добре дошла у дома, Сам. Добре дошла у дома.
Тя усети лекия дъх на рози от парфюма на Каролайн Лорд, докосването от гъстата бяла коса на бузата си и изведнъж очите й плувнаха в сълзи: най-сетне се бе почувствала у дома. След малко Каролайн я пусна, отстъпи назад и я погледна с усмивка.
— Господи, колко си хубава, Сам! Дори по-хубава от последния път.
— Глупости. Ами ти? Виж се само! — По-възрастната жена бе както винаги слаба, висока и изправена като върлина, очите й светеха и от цялото й същество струяха жизненост и веселие. Беше същата, както на петдесет и няколко години, когато Саманта я бе видяла за последен път. Сега, на шейсет и шест, все още беше красива и дори в дънките и мъжката памучна риза имаше безспорен собствен стил. На врата й бе вързан яркосин шал, носеше стар индиански колан, а каубойските й ботуши бяха в наситено нефритенозелено. Докато я следваше по стълбите, Саманта ги забеляза и възкликна възхитено: — О, прекрасни са, Каролайн!
— Нали? — Каролайн веднага разбра за какво става дума и погледна краката си, ухилена като тийнейджърка. — Направих си ги по поръчка. Крайна екстравагантност на моята възраст, но какво от това? Може да ми е за последно.
Сам се сепна от тази забележка, беше шокирана, че на Каролайн вече й минават подобни мисли. Влезе мълчаливо в така познатата къща, а след нея Бил внесе багажа. Във вестибюла имаше красива маса в ранно американски стил, месингов свещник и голям яркоцветен ръчно изработен килим. Оттатък в дневната пламтеше буен огън, около камината бяха наредени няколко удобни, добре тапицирани фотьойла в тъмносиньо. Същият цвят преобладаваше и в стария килим, но в него бяха втъкани и пъстри цветя. Стаята, ярка като самата Каролайн, бе декорирана изцяло в синьо и червено, а старите мебели от разкошно дърво бяха истинска наслада за окото. Имаше книги в кожени подвързии, месингови брави и обкови, желязна решетка пред камината, свещници, ведра и саксии със зеленина, на стените аплици с лампи като изящни свещи. Това бе прекрасна старомодна стая, елегантна и топла като самата стопанка, напълно покриваща представата за кътче от ранчо и идеално подхождаща за списания от рода на „Таун анд Кънтри“ и „Хаус анд Гардън“. Но, разбира се, Каролайн никога не бе я показвала. Това бе нейният дом, а не изложба. След годините в центъра на общественото внимание в Холивуд тя много държеше никой да не наднича в частния й живот. В резултат още преди двайсет и пет години на практика бе изчезнала от полезрението на всички, с изключение на малцина близки приятели.