— Господи, Джош, той е невероятен!
— Красавец е, нали?
— Най-хубавият кон, който съм виждала — благоговейно рече Сам. — Колко е висок?
— Седемнайсет педи и половина, близо осемнайсет — радостно и гордо отвърна Джош и Саманта тихо подсвирна в пустата конюшня.
— Какво не бих дала да го пояздя.
— Мислиш ли, че госпожа Каро ще ти разреши? На Бил Кинг не му е приятно дори тя да го язди. Дяволски опърничав е. На няколко пъти едва не я хвърли, а това хич не е лесно. Досега не съм виждал кон, който да успее да хвърли госпожа Каро.
Саманта не можеше да откъсне очи от жребеца.
— Каза, че ще ми разреши, и се хващам на бас, че той няма да се опита да ме хвърли.
— На ваше място не бих рискувал, госпожо Тейлър. — Гласът идваше точно иззад гърба й и не беше на Джош. Дълбок и дрезгав, звучеше тихо, ала не преливаше от симпатия.
Сам се обърна бавно, видя пред себе си Тейт Джордан и очите й замятаха искри.
— И защо мислите така? Сигурно според вас Ръсти повече ми подхожда? — Изтощението, болката и раздразнението й изведнъж се сляха ведно и тя почти престана да се владее.
— Не знам. Но двата коня са несравними. Госпожа Каролайн язди може би най-добре от всички жени, които познавам, и след като тя среща затруднения с Черния красавец, бъдете сигурна, че за вас ще е почти невъзможно да се справите. — Говореше твърде самоуверено и Джош изведнъж се почувства неловко от тяхната препирня.
— А, тъй ли? Колко интересно, господин Джордан. Забелязвам, че определяте госпожа Каролайн като най-добрата ездачка между жените. Както разбирам, не считате, че тя може да се сравнява с мъжете, нали?
— Това е различен вид езда.
— Невинаги. Хващам се на бас, че ще се справя с това животно значително по-добре от вас.
— Какво ви кара да мислите така? — Очите му блеснаха, но само за миг.
— От години яздя расови коне. — Каза го с цялото ожесточение на изнемогващ от изтощение човек, ала Тейт Джордан не изглеждаше нито доволен, нито развеселен.
— Някои от нас не са имали тези възможности. Ние просто правим най-доброто с онова, което ни се предлага.
Лицето на Саманта пламна при тези думи. Помощник-управителят докосна шапката си, кимна й, без да поглежда работника до нея, и излезе от конюшнята.
За момент се възцари тишина. Джош я наблюдаваше, опитвайки се да прочете реакцията й по лицето. Тя се помъчи да си придаде безгрижен вид, погали Черния красавец по муцуната, после вдигна поглед към него.
— Този негодник може да те вбеси, нали? Винаги ли е такъв?
— Сигурно. Когато наблизо има жени. Неговата го заряза преди години. Избяга със сина на ранчера, при когото Тейт работеше тогава, и се омъжи за него. Онзи дори осинови момчето му. Преди да загинат. Жена му и новият й съпруг загинаха при автомобилна катастрофа. Тейт си върна момчето, макар че то и до днес не носи неговото име. Не мисля, че това го безпокои особено. Луд е по сина си. Но никога не споменава бившата си съпруга. Струва ми се, че след нея му е останал лош вкус в устата и оттогава не поглежда жена. Освен… — Ярка червенина заля лицето на Джош. — Освен онези… нали знаеш, леките жени. Ако питаш мен, едва ли е имал вземане-даване с друга. Синът му е вече на двайсет и две, можеш да си представиш от колко време продължава това.
Сам бавно кимна.
— Ти познаваш ли момчето?
Джош вдигна рамене и поклати глава.
— Не. Знам, че миналата година Тейт му намери работа наблизо, но той не говори много за себе си и за сина си. Държи се затворено. Както повечето мъже тук. Веднъж в седмицата обаче отива да го види. Момчето е оттатък в „Третата бариера“.
Още един самотник, помисли си Сам, но това си беше типично за каубоите. Нещо друго я бе заинтригувало. Той имаше пъргав ум и тя неочаквано се запита кой и какъв е в действителност Тейт Джордан.
— Не го вземай навътре, Сам — отново поклати глава Джош с дружелюбната си усмивка. — Той не иска да те засегне. Просто си е такъв. Под тази четина на бодливо прасе Тейт е добър човек. Само да го видиш с децата от ранчото! Сигурно е бил чудесен баща на момчето си. Пък е и образован. Не че това има някакво значение тук. Баща му е бил собственик на ранчо и го е пращал в добри училища. Завършил е дори колеж и има някаква титла, но после старият умрял и загубили всичко. Мисля, че точно тогава е започнал работа в другото ранчо, а после жена му избягала със сина на шефа му. Всичко това го е променило. Струва ми се, че не иска нищо повече от онова, което има. Нито за себе си, нито за сина си. Просто е един обикновен каубой, като всички нас. Но е умен и един ден ще стане управител. Ако не тук, то някъде другаде. Качествата му не могат да се отрекат. Опак или не, страхотно го бива в тази работа.