Оставаше около половин километър до централния комплекс, когато не издържа на изкушението и накара огромния жребец да прескочи една рекичка, която изобщо не го затрудни. Продължи нататък и едва тогава забеляза наблизо Тейт Джордан, който яздеше своя хубав черно-бял пинто и я наблюдаваше. Саманта намали малко бързината и препусна към него. Искаше й се да го предизвика, да му покаже на какво е способна, ала се овладя, задоволявайки се с лекия галоп. Като наближи Тейт, дръпна юздите, Черния красавец се изправи на задни крака и радостно изцвили.
— Добро утро! Искате ли да се надбягваме? — Подхвърли му Сам тържествуващо.
Тейт Джордан я измери с гневен поглед.
— Какво, по дяволите, правите на този кон?
— Каролайн каза, че мога да го пояздя — отвърна тя с тон на своенравно дете и намали още бързината. Тейт влезе в крачка и двамата потеглиха обратно. Тя си спомняше всичко, което й бе наприказвал предишния ден, и се наслаждаваше на радостта от победата, а той кипеше от яд. — Великолепен е, нали?
— Да. И ако се бе препънал на оня поток там, щеше да е с великолепно счупен крак. Не си ли помислихте за това, когато го пришпорихте за скока? Не видяхте ли камънаците, дявол да го вземе? Не ви ли мина през ума, че лесно може да се подхлъзне? — Гласът му кънтеше в тишината на ранното утро и Саманта го погледна ядосано.
— Знам какво върша, Джордан.
— Така ли? — погледна я той, преливащ от гняв. — Съмнявам се. Да знаеш какво вършиш не означава да се перчиш и да препускаш с всичка сила. По този начин можете да съсипете всеки кон. Да не говорим какво бихте могла да причините на себе си.
Двамата продължаваха да яздят един до друг. На Саманта й идеше да изпищи.
— Наистина ли мислите, че бихте се справили по-добре?
— Може би съм достатъчно мъдър изобщо да не опитвам. Кон като този би следвало да е състезателен или да се използва за демонстрации. Мястото му не е в ранчото. Не би трябвало да се язди от хора като вас, като мен или госпожа Каро, а само от опитни жокеи. По-добре изобщо да не се язди.
— Повтарям ви, знам какво върша. — Гласът й се извиси в тишината, а той внезапно протегна ръка и сграбчи юздите на Черния красавец. Почти веднага двата коня и ездачите им застинаха неподвижно.
— Казах ви вчера да не се приближавате до този жребец, защото ще го нараните или ще се пребиете.
— Е — погледна го сърдито тя, — кое от двете се случи?
— Следващия път едва ли ще ви се размине.
— Трудно ви е да признаете, че една жена може да язди не по-зле от вас, нали? Това ви вбесява, знам.
— Как не. Проклета градска дамичка. Идвате тук да се поразвлечете и за няколко седмици да си поиграете на момиче от ранчо, мятате се на кон като този и го карате да прескача на терен, който не познавате… По дяволите, защо хората като вас не си стоят, където им е мястото? Нямате работа тук, не разбирате ли?
— Прекрасно разбирам. А сега пуснете коня ми.
— Точно това ще направя. — Той й хвърли юздите и препусна нататък.
Сам пое към конюшните в умерено темпо, чувствайки се по-скоро загубила, отколкото спечелила нещо. Неизвестно защо думите на Тейт я бяха наранили. Пък и в тях имаше зрънце истина. Беше сглупила, като се бе впуснала презглава да прескача онзи поток с Черния красавец. Не познаваше местността, поне не достатъчно добре, за да поема подобни рискове. Но от друга страна, колко прекрасно бе чувството да летиш през полята със скоростта на вятъра!
Мъжете вече се събираха в двора на комплекса и Саманта веднага пое към конюшнята да прибере Черния красавец. Щеше набързо да го подсуши, да го покрие с одеялото и да тръгне, а вечерта щеше да го разтрие както трябва. Ала Тейт Джордан вече я чакаше пред преградата с очи като унищожителен смарагдов пламък и лице по-сурово от всякога. Изглеждаше по-висок и по-красив от каубоите по плакатите и в пристъп на внезапна лудост тя си помисли за възложените на агенцията нови реклами. От него би се получил идеален модел. Само че тук не беше Ню Йорк и не се снимаше рекламен клип.