— Е, какво ще правим, мадам? Надявам се, нямаш нищо против, че наминах толкова късно.
— Не. — Саманта се усмихна и му наля чаша кафе. — Само се чудя защо си дошъл. Да ме провериш ли?
— Може би. — Очите му светеха нежно над тъмната брада. — Неприятно ли ти е, Сам? — Тя го погледна толкова тъжно, че му се прииска да я прегърне.
— Как може да ми е неприятно? Толкова е хубаво да разбереш, че някой държи на теб.
— Знаеш, че аз държа на теб. Мели също.
— Как е тя? Добре ли е?
Той кимна. Никога не им оставаше време да говорят за такива неща в службата.
— Добре е. — Чудеше се как да премине към онова, което бе дошъл да й каже. Нямаше да е лесно, даваше си сметка, че тя може да не го приеме добре.
— Е? Какво има? — Саманта изведнъж го погледна развеселено. Той си придаде невинно изражение и тя го дръпна за брадата. — Криеш нещо, Чарли. За какво става дума?
— Защо мислиш така?
— Навън вали като из ведро, ужасен студ е, петък вечер е и ти можеше да си седиш вкъщи с милата и любеща съпруга и трите очарователни дечица. Трудно е да си представи човек, че си бил целия път дотук само за да изпиеш чаша кафе с мен.
— Защо не? Ти си значително по-очарователна от трите ми деца. Но — поколеба се кратко — имаш право. Не се отбих просто така. Дойдох да поговорим. — Господи, беше ужасно. Как да й го каже? Изведнъж му стана ясно, че тя изобщо не би го разбрала.
— И? Хайде, изплюй камъчето. — В очите й блеснаха палавите искрици, които не бе виждал от дълго време.
— Виж, Сам… — Той пое дълбоко въздух, без да я изпуска от очи. — Харви и аз говорихме…
— За мен? — Саманта веднага се наежи. Напоследък не обичаше хората да приказват за нея. Защото вечно обсъждаха как е тя и как е постъпил Джон.
Чарли кимна и продължи:
— Да, за теб.
— Защо? Във връзка със сценария за Детройт ли? Не съм сигурна, че той разбира концепцията ми, обаче…
— Не, не за сценария, Сам. За теб.
— Какво за мен? — Мислеше, че с това вече е свършено, че са престанали да я одумват. Вече нямаше за какво да се говори. Раздялата им бе свършен факт, разводът бе минал и заминал и Джон беше женен за друга. Тя го бе преживяла. Тогава? — Аз съм наред.
— Така ли? Това е поразително. — Погледна я с чувство и следи от гнева, който през цялото време бе изпитвал към Джон. — Не съм сигурен, че щях да се чувствам много добре, ако бях на твоето място, Сам.
— Нямам никакъв избор. Освен това съм по-издръжлива от теб.
— Сигурно — меко се усмихна той. — Но може би не толкова, колкото си мислиш. Защо не си дадеш малко почивка, Сам?
— Какво искаш да кажеш? Да отида в Маями и да се излежавам на плажа ли?
— Защо не? — Насили се да се усмихне, ала тя го гледаше възмутено.
— Какви ги говориш? — По лицето й бързо пропълзя страх. — Харви уволнява ли ме? Да не те е изпратил да му свършиш мръсната работа, Чарли? Вече не ме искат, защото не съм весела както преди, това ли е? — Едва го изрече и очите й плувнаха в сълзи. — Господи, какво очаквате? Имах труден период… Беше… — Сълзите започваха да я задушават и тя скочи от мястото си. — Добре съм, по дяволите. Съвсем добре съм. Защо…
Чарли я хвана за лакътя и я върна на стола, в погледа му се четеше нежност.
— Спокойно, мила. Всичко е наред.
— Той уволнява ли ме, Чарли? — Самотна тъжна сълза се търколи по бузата й. Чарли Питърсън поклати глава.
— Не, Сам, разбира се, че не те уволнява.
— Но? — Знаеше какво ще последва. Вече знаеше.
— Иска да заминеш някъде за известно време, да се поотпуснеш. Подготвила си ни достатъчно задачи по рекламните клипове за Детройт, ще има какво да правим на първо време. А и старият господин няма да загине, ако за разнообразие си понапрегне мозъка да съчини нещо. Ще се справим без теб толкова дълго, колкото се налага.
— Само че не се налага. Това е глупаво, Чарли.
— Така ли? — Отправи й дълъг и настойчив поглед. — Глупаво ли е, Сам? Наистина ли си в състояние да понесеш подобно напрежение, без да се огънеш? Да видиш как съпругът ти те напуска заради друга, всяка вечер да гледаш по националната телевизия как той и новата му жена си бъбрят и как нейният корем все повече се надува от бременността? Наистина ли можеш да изтърпиш всичко това спокойно, без изобщо да ти се отрази? Като не пропускаш нито ден в офиса, за Бога, и се натискаш да поемаш всеки нов сценарий? Аз очаквам да рухнеш, рано или късно. Наистина ли ще издържиш това натоварване, Сам? Аз не мога и няма да го позволя, просто защото съм ти приятел. Ударът, който ти нанесе онзи негодник, почти те съсипа, за Бога. Дай воля на болката, иди някъде да се наплачеш, освободи се от нея и после се върни. Ти си ни нужна. Ужасно си ни нужна. Харви знае това, аз го знам, момчетата от отдела го знаят и е време и ти да го разбереш. Само че не ни трябваш болна, психясала или прекършена, а точно това те чака, ако веднага не намалиш темпото.