Выбрать главу

Не беше честно — хората си отиваха, хората се променяха, променяха отношението си към него, докато не ги наблюдаваше, докато беше мъртъв. Променяха се без всякакво предупреждение, без даже да поискат разрешение. Майлс беше готов да завие от мъка за тази загуба, само че… „Ти я изгуби още преди много години. Тази промяна е започнала още тогава. Просто си патологично неспособен да се признаваш за победен.“ Това бе полезно качество за един военен командир. И същинско наказание за влюбения. Или за несподелената любов.

Но докато се питаше защо го приема толкова тежко, Майлс премина през съответния ворски протокол: те един след друг коленичиха пред него, за да поставят ръце между неговите. Той отвори дланите си и гледаше как фините дълги пръсти на Елена изпърхаха като птица, освободена от клетка. „Не знаех, че съм те държал в затвор, моя първа любов. Прости ми…“

— Е, желая ви много щастие — каза Майлс, когато Елена се изправи и хвана Баз за ръка. Дори успя да им намигне. — Кръстете първото на мое име, а?

Тя се усмихна.

— Не съм сигурна, че на нея ще й хареса. Майлсана? Майлсия?

— Майлсия звучи като име на болест — призна той. — Добре де, не си струва. Не искам като порасне да ме намрази in absentia2.

— Кога можем да заминем? — попита Елена. — В момента нямаме договор. И без това флотът ще остане известно време тук.

— Всичко в машинното отделение е наред, снабдяването и персоналът също — прибави Баз. — И, за разнообразие, след тази операция не се налагат поправки на никакви повреди.

Да ги забави? „Не. Колкото по-бързо свършим с това, толкова по-добре.“

— Съвсем скоро, предполагам. Ще трябва да уведомя капитан Куин, разбира се.

— Комодор Куин — кимна Елена. — Ще й хареса как звучи.

Тя съвсем не по военному го прегърна на прощаване. Докато вратата със съскане се затваряше зад тях, Майлс остана да стои неподвижно, опитвайки се за последен път да вдъхне сладкото й ухание.

* * *

Куин имаше работа долу, на повърхността на Здрача на Зоав. Майлс й остави заповед след завръщането си на „Перегрин“ незабавно да се яви при него. Докато чакаше, той отвори на ком-пулта списъка с персонала на „Дендарии“ и проучи предложените от Баз заместници. Всички напълно отговаряха на изискванията. Повиши ето този, прехвърли тези двамата, за да запушиш дупката… „Не, изобщо не съм в шок“, уверяваше се Майлс. В края на краищата, даже склонността му да драматизира пред себе си си имаше граници. Може би леко бе изгубил равновесие, като човек, свикнал да се опира на декоративно бастунче, което ненадейно са му отнели. Или на бастун с шпага, като онзи на стария комодор Куделка. Ако не беше медицинският му проблем, щеше да се съгласи, че Баз и Елена са избрали най-подходящ момент от гледна точка на флота.

Куин най-после се появи — елегантна и свежа в ежедневната си сива униформа, носеща защитена с кодова ключалка папка с документи. Тъй като бяха сами, тя го поздрави с твърде неуставна целувка, на която Майлс ентусиазирано отвърна.

— Бараярското посолство ти праща това, мили. Може би е подарък за Зимния празник от чичо Саймън?

— Да се надяваме. — Майлс декодира ключалката и отвори папката. — Ха! Наистина. Кредитен чек. Втори аванс за току-що приключената операция. В щаба не могат да знаят, че вече сме свършили — сигурно е искал да се увери, че парите няма да ни свършат по средата на операцията. Радвам се, че толкова сериозно се отнася към спасяването на хората си. Някой ден и аз може да имам нужда от такова внимание.

— Вече имаше нужда — миналата година. И — да, той наистина ги приема на сериозно. Трябва да отдадеш дължимото на ИмпСи, поне че се грижат за своите. Много по бараярски архаично качество за организация, която се опитва да е толкова съвременна.

— А това какво е, а? — Той извади втория пакет от куфарчето. Шифровани инструкции, лично.

Куин тактично се отдалечи и Майлс бързо прегледа записа на комуникационния си пулт. Естествено, вроденото любопитство не позволи на Ели да се сдържи:

— Е, какво? Заповеди от дома? Поздравления? Порицания?

— Ами… хм. — Той озадачено се отпусна назад. — Кратко и съвършено неинформативно. Защо въобще са си направили труда да го шифроват? Нарежда ми се да се явя на Бараяр, лично, в щаба на ИмпСи, незабавно. Като приложение — разписанието на бараярски куриерски кораб, минаващ през Тау Кит, който ще ме изчака — колкото се може по-бързо трябва да потегля към него. Дори с търговски кораб, ако се налага. Не са ли научили нещо от малкото приключение на Ворберг? Дори не пише „Приключи операцията и…“, а само „Ела“. Очевидно трябва да захвърля всичко. Щом е толкова спешно, трябва да е нова задача, но в такъв случай защо искат да изгубя седмица в път до Бараяр, след като после ще трябва да загубя още толкова, за да се върна обратно при флота? — Внезапно гърдите му се свиха от внезапен вледеняващ ужас. „Освен ако не е нещо лично. Баща ми… майка ми…“ Не. Ако нещо се беше случило с граф Воркосиган, който в момента служеше на Империята като вицекрал и губернатор на Сергияр, галактическите информационни мрежи щяха да разпространят тази новина дори до дупка като Здрача на Зоав.

вернуться

2

In absentia — в този случай означава „задочно“ (лат.)