— В това няма нищо логично! Да не си си изгубил ума? Заклевам се в боговете, ставаш също толкова невъзможен, колкото и с твоя брат-клон Марк!
— Какво общо има Марк с това? — Това бе лош признак. Всеки момент щяха да започнат да се карат. И трите най-свирепи спора, които беше водил с Ели, се отнасяха за Марк, и то съвсем неотдавна. Мили Боже! По време на тази операция беше избягвал — в повечето случаи — обичайната им интимност, защото се страхуваше тя да не стане свидетел на нов пристъп. Едва ли щеше да може да се оправдае, че това е, разбираш ли, някакъв адски страхотен нов вид оргазъм. Дали Ели не отдаваше студенината му на постоянните им кавги за брат му? — Марк няма нищо общо със ставащото.
— Марк има много общо с това! Ако не беше тръгнал долу след него, изобщо нямаше да те убият. И нямаше да останеш с някакво проклето крионично късо съединение в главата. Може би си мислиш, че той е най-великото откритие след Неклиновия двигател, но аз мразя този тлъст дребен гадняр!
— Е, на мен пък този тлъст дребен гадняр ми харесва! Все някой трябва да го харесва. Просто си адски ревнива. Не се дръж като кучка!
Двамата се гледаха, стиснали юмруци и задъхани. Ако се стигнеше до бой, той щеше да изгуби, във всяко едно отношение. Затова нанесе нов удар:
— Баз и Елена напускат, научи ли? Повишавам те в комодор и мой заместник на мястото на Баз. Пиърсън ще поеме поста главен инженер. Освен това ще изпълняваш длъжността капитан на „Перегрин“, докато се срещнеш с другата половина от флота. Тогава ще назначиш нов командир на „Перегрин“. Избери някой, на когото можеш да имаш дове… с когото ще можеш да работиш. Свободна си!
По дяволите, изобщо не беше възнамерявал така да й съобщи за отдавна желаното й повишение. Искаше да го положи пред краката й като грандиозна награда, да зарадва душата й и да я възнагради за изключителните й усилия. А не да й го метне в главата като тенджера по време на разгорещен семеен скандал, когато думите вече не могат да изразят целия товар на емоциите.
Тя отвори уста, затвори я, после пак я отвори.
— А къде си мислиш, че отиваш ти, по дяволите, без мен да те пазя? — изсъска Куин. — Ако не ме лъже паметта, Илян ти е дал категорична заповед никога да не пътуваш без телохранител. Или ти е малко това, което вече направи, за да си съсипеш кариерата?
— В този сектор телохранителят е формалност, напразно разхищение на хора. — Той си пое дъх. — Ще взема… сержант Таура. Такъв телохранител би трябвало да задоволи и най-параноичния шеф на ИмпСи. А и тя определено си заслужи почивката.
— Ах, ти… — голяма рядкост: Куин загуби дар-слово. Тя се завъртя на токове и се насочи към вратата, където се обърна и му отдаде чест, с което го принуди да й отвърне. Уви, нямаше начин да затръшне автоматичната врата, но съскането, с което се затвори, силно напомняше на змийско.
Майлс се тръшна на стола си и се опря на комуникационния пулт. Колебаеше се. После отвори файла със съкратения доклад за операцията и го качи на шифрован инфодиск. После извади пълния вариант и натисна бутона „Изтриване“.
„Направено е.“
Постави зашифрования доклад в заключващо се с шифър куфарче и се изправи, за да събере багажа си за пътуването.
ГЛАВА 3
Единствените две съседни каюти, останали на борда на първия скоков кораб, заминаващ за Тау Кит, бяха луксозни апартаменти първа класа. Майлс се усмихна на този „кутсуз“ и мислено си отбеляза да документира необходимостта от секретност за пред счетоводителите на Илян, за предпочитане след като посочи каква неприлично огромна печалба им е донесла току-що приключената операция. Той си поигра с тази мисъл, докато подреди оскъдния си багаж и изчака сержант Таура да завърши придирчивото си претърсване на каютите.
Каютите бяха светли, обстановката вдъхваше ведрина, леглата бяха широки и меки, за всеки пътник имаше отделна баня и дори не трябваше да излизат за храна — невероятната цена включваше целодневен рум-сървиз. Когато корабът излезеше в космоса, в продължение на седем дни можеха да обитават свои собствени затворени вселени.
Останалата част от пътуването до дома нямаше да е толкова привлекателна. На трансферната станция на Тау Кит щеше да смени униформата, а заедно с униформата — и самоличността си. На борда на правителствения бараярски кораб щеше да се качи лейтенант лорд Майлс Воркосиган, куриер на ИмпСи, скромен млад офицер със същия ранг и същия тип задачи като на злощастния лейтенант Ворберг. Той извади зелената си имперска униформа и я закачи в гардероба; след нея се отправиха и униформените му ботуши, излъскани и старателно опаковани. Маскировката на куриер винаги беше отлично прикритие за честите му пътувания — така никога не се налагаше да обяснява нищо на никого. Отрицателната страна на пътешествието беше, че всички на борда на другия кораб щяха да са мъже, при това военни, и уви, бараярци. Там нямаше нужда от телохранител. Сержант Таура можеше да се върне при „Дендарии“ и Майлс щеше да остане сам със своите съотечественици — поданици на бараярската империя.