— Ще отида да се освежа — след известно време се усмихна тя и се откъсна от прегръдката му. Тя свали от себе си вече полуразкопчаната си сива униформа.
— Препоръчвам ти да се възползваш от всички удобства на тази прекрасно обзаведена баня — искрено я посъветва Майлс. — След банята в резиденцията на нашия посланик на станция Дайн, не съм виждал по-хубава.
Той се оттегли в собствената си баня, съблече униформата си и се зае с упоителния ритуал на бавна подготовка за приятното прекарване, а именно: депилирането, измиването и парфюмирането. Таура заслужаваше най-доброто. И цялото време, което тя пожелае. Толкова рядко й се случваше да захвърли маската на строг сержант и да открие своята женска същност, която криеше срамежливо в себе си. Свенлива и ранима. И, разбира се, тя рядко можеше да довери на някого собствената си уязвимост. Майлс винаги си мислеше за нея като за Омагьосаната Принцеса. „Изглежда, всички имаме свои скрити същности.“
Той се уви в предварително затоплена пухкава хавлия като със саронг и се отпусна на леглото си, очаквайки с нетърпение появата на Таура. Дали бе предполагала, че ще се окажат сами в свой собствен свят, и ако да, каква оскъдна дреха щеше да извади от войнишката си раница този път? Тя настояваше да опитва с него всякакви ужким секси трикове и като че ли не съзнаваше, че и без това прилича на златиста богиня, когато единственото й украшение е разкошно струящата й коса. Е, добре де, не струяща; оставена на спокойствие, косата й беше склонна да щръква на непослушни твърди навивки и да го гъделичка по носа, но на Таура и това й отиваше. Надяваше се, че поне е успяла да се отърве от онова ужасяващо розово нещо с червените пера. Предния път трябваше да приложи цялата си тактичност за да й даде недвусмислено да разбере, че навярно цветът и моделът не подчертават най-хубавото в нея, и при това без нито веднъж, дори случайно, да загатне за вкуса й или външния й вид. Таура може и да беше способна да го пречупи с една ръка, ала той можеше да я убие с една дума.
„Не, никога.“
Таура се появи и лицето на Майлс зацъфтя в искрен възторг. Тя носеше нещо кремаво, гладко, лъскаво, копринено. Метри плат, толкова фин, че човек без усилие можеше да го провре през пръстен. Приликата на Таура с богиня беше деликатно подчертана, а безмерното, станало толкова важно за нея чувство за собствено достойнство не беше пострадало.
— Просто великолепно! — с неподправен ентусиазъм възкликна Майлс.
— Наистина ли смяташ така? — Таура се завъртя и коприната полетя около тялото й, разнасяйки мускусен аромат, който сякаш проникваше през ноздрите му направо в гръбначния му мозък, без да се задържа по пътя. Ноктите на босите й крака не тракаха по пода — тя предвидливо ги беше отрязала и бе затъпила острите им краища, на краката и на ръцете, а после ги беше покрила със златист лак. Е, този път нямаше да възникне толкова трудно обяснимата необходимост от материал за зашиване или от хирургическо лепило.
Таура легна до него и куриозната им разлика в ръста изведнъж стана съвсем незначителна. Тук най-после можеха да утолят жаждата си за човешка — или почти човешка — близост, без да ги прекъсват, без да се притесняват от груби коментари… Той мислено настръхна в защитна реакция при мисълта, че някой може да ги завари така, за нечий внезапен груб смях или саркастични забележки. Дали не реагираше така, защото нарушаваше собствените си правила или от нещо съвсем друго? Не очакваше друг човек да разбере тази връзка.
А дали самият той я разбираше? Преди може би щеше да измърмори нещо за тръпката, или за страстта си към алпинизма — най-върховната сексуална фантазия на дребосъка. По-късно — навярно нещо за победата на живота над смъртта. Или пък нещата бяха много по-прости?
Може би това бе просто любов?
Вече много, много по-късно, той се събуди и започна да разглежда спящата Таура. Той се размърда, но тя не се пробуди мигновено, както постъпваше обикновено, разбудена от генетично заложената в нея програма — и това беше признак за степента на доверието й. От всичките й многочислени и много впечатляващи реакции, тази — съня — му се струваше най-изразителна, но само ако познаваш дълбоко скритата й история.