Почервенелият от напрежение Иван се предаде и започна да диша преди цветът на лицето му да е станал синьо-лилав, а самият той — да припадне.
Накрая Уедел се наведе и отвори кутията си. Той извади оттам малка прозрачна бутилка със светла течност и пръскачка, която напълни. За това, че специално бе приготвил тази безценна течност само за три часа, Майлс бе готов да му прости всички грехове през следващите пет години и да му целува ботушите. Самият Уедел, изглежда, го смяташе за нещо незначително. От научна гледна точка навярно наистина беше така. „Обикновен свързващ разтвор — небрежно бе казал биологът. — Външната структура на този преносител на инфекция е много характерна, специфична и уникална. Виж, ако искахте нещо да регистрира присъствието на самите прокариоти, това вече щеше да е истинско предизвикателство.“
— Сега — каза Майлс на полковника от Стопанския отдел, — отиваме при изходните системи за циркулация на въздуха и въздушните филтри.
— Насам, милорд Ревизор.
Всички тръгнаха в индийска нишка по прохода и, заобикаляйки стелажа, се насочиха към отсрещната стена. Там, на нивото на глезените, имаше малка — с размерите на стандартен лист хартия — правоъгълна решетка, закриваща тръбата на въздухопровода.
— Свалете горния капак — нареди Майлс на полковника. — Интересува ме най-горният филтър.
Всички застанаха на колене, за да могат да наблюдават ставащото през рамото на полковника. Той свали горната решетка, зад която се криеше запоен в рамка влакнест правоъгълник, предназначен да улавя прах, косми, гъбички, спори, твърди димни частици и други такива. Миниатюрните прокариоти, освободени от спорообразното им хранилище, биха преминали през тази преграда и, може би, биха продължили пътя си, минавайки през слоя електрически заредено смолисто вещество и биха били унищожени едва като достигнат централния изгарящ елемент.
Майлс кимна на полковника да се отдръпне и да направи място на доктор Уедел, който седна по турски на пода и внимателно напръска въздуха около отвора.
— Какво прави? — шепнешком попита възрастният офицер.
Майлс преглътна отговора: „Пръскаме за предатели. Много досадни гадини по това време на годината, не смятате ли?“.
— Гледайте и ще видите.
През това време Уедел извади от кутията си ултравиолетово фенерче и насочи лъча към филтъра. Бледочервената светлина бавно започна да се разгаря — толкова по-ярко, колкото по-дълго шареше лъчът по повърхността.
— Ето, милорд Ревизор — заяви Уедел. — Точно така си е — спорообразните частици са заседнали във филтъра.
— Точно така. — Майлс се изправи. — Това беше отправната ни точка. Напред, към следващата. Вие — той посочи лаборанта от Криминологията — документирайте, опаковайте, запечатайте и поставете етикети на всичко това. А после ни настигнете колкото се може по-бързо.
Всички заеха мястото си в строя и отново последваха Майлс. Този път той ги отведе в комарския отдел, където помоли обезпокоения генерал Алегре да се присъедини към процесията. Всички се натъпкаха в миниатюрния, за един човек, кабинет на капитан Галени — четвъртата врата по коридора на комарските аналитици.
— Спомняш ли си да си идвал при Галени през последните три месеца? — попита Майлс бившия шеф на ИмпСи.
— Сигурен съм, че съм се отбивал няколко пъти — отвърна Илян. — Идвах тук почти всяка седмица, за да обсъдим онези моменти в докладите му, които представляваха особен интерес.
Веднага щом се появи задъханият криминолог, полковникът от стопанския отдел повтори изпълнението с капака на шахтата, същата като онази в „Оръжия IV“. Уедел отново щедро напръска филтъра. Този път Майлс задържа дъха си. В неговата внимателно планирана стратегия имаше неопределеност, разклонение, и резултатите от този тест щяха да помогнат да го преодолее. Ако Хароче бе предвидил действията му… в края на краищата, липсваха две капсули.
Уедел, опирайки се на ръка и коляно, насочи невидимата светлина към филтъра.
— Хм. — Ох, сърцето на Майлс всеки момент щеше да спре. — Не виждам нищо тук. А вие?
Майлс с благодарност изпусна въздуха от дробовете си, а всички останали се наведоха, за да разгледат филтъра. Той не си промени цвета — беше все така леко прашен, бял, и — вече — леко влажен.
— Можете ли да потвърдите, че този филтър не е сменян след последната планова поддръжка, от средата на лятото? — попита Майлс началника на Стопанския отдел.
Полковникът сви рамене.
— Филтрите нямат индивидуални номера, милорд. И, разбира се, са взаимозаменяеми. — Той провери електронния бележник, който носеше със себе си. — Във всеки случай никой от моя отдел не го е заменял. Планиран е за подмяна след около месец, преди Зимния празник. Съдейки по външния му вид, по него има нормално количество натрупани отпадъци за срока на работата му.