— Благодаря ви. Оценявам точността ви. — Майлс се изправи и погледна Илян, който наблюдаваше ставащото с каменно изражение. — Следващият по ред е предишният ти кабинет, Саймън. Искаш ли ти да ни водиш?
Илян поклати глава, вежливо отклонявайки предложението.
— Всичко това не ми е много приятно, Майлс. Какъвто и да е резултатът, аз губя подчинен, на който съм се доверявал.
— Но не е ли по-добре да изгубиш онзи подчинен, който наистина е виновен?
— Е, да — изсумтя Илян — отчасти с ирония, отчасти — сериозно. — Продължавайте, милорд Ревизор.
Те се предислоцираха три етажа по-нагоре, после се спуснаха един надолу и се озоваха на етажа, на който се намираше старият офис на Илян. Дори Майлс да беше успял да изненада Хароче с появата си начело на цял отряд, генералът с нищо не го показа. Но беше ли това в погледа му обикновена неловкост, когато поздравяваше бившия си шеф и му предлагаше стол?
— Не, благодаря, Лукас — хладнокръвно отвърна Илян. — Струва ми се, че няма да останем тук много дълго.
— А какво правите? — попита Хароче, когато вече свикналият полковник се насочи директно към решетката в долната част на стената отдясно на бюрото. Обременен с все по-нарастващия товар, лаборантът от Криминологията го последва.
— Въздушните филтри — поясни Майлс. — Не сте се сетили за въздушните филтри. Никога не сте служили в космоса, нали, Лукас?
— Не, за съжаление.
— Повярвайте ми, там човек бързо се научава да е внимателен към неща като вентилационните системи.
Веждите на Хароче плъзнаха нагоре, когато Уедел започна енергично да пръска въздуха около филтъра. Привидно небрежно, генералът наклони стола си назад. Замислено прехапа устна и така и не попита: „Обмислихте ли предложението ми, Майлс?“ Беше хладнокръвен, търпелив и готов да почака, докато въпросът не се появи сам. И все още нямаше основание да се тревожи — дори филтърът да бе претъпкан със спорообразни частици, това не доказваше нищо. Много хора влизаха в кабинета на Илян.
— Не — каза след минута Уедел. — Погледнете сами, господа.
Той подаде ултравиолетовото фенерче на Иван и генерал Алегре.
— А вие мислехте, че ще са тук — изкоментира Алегре, поглеждайки през рамото на Иван.
Самият Майлс беше смятал, че шансът е едно към четири, макар че вдигна залога, когато отдушникът в кабинета на Галени се оказа чист. Значи, остава някоя от заседателните зали или…
— Открихте ли нещо? — поинтересува се Хароче.
Майлс устрои малко представление, приближавайки се до Иван и отнемайки фенерчето му.
— По дяволите, не е тук! Надявах се всичко да е просто. Разбирате ли, ако филтърът беше уловил носителите на прокариота, тогава щеше да засвети в яркочервено. Вече направихме експеримент долу.
— И какво смятате да правите сега?
— Не ни остава нищо друго, освен да проверим всички филтри в сградата, започвайки от най-горния етаж и приключвайки с фундамента. Досадно, но ще го направя. Помните ли като ви казах, че ако разбера „защо“, ще знам и „кой“. Промених си мнението. Сега мисля, че ако науча „къде“, ще разбера „кой“.
— Да, наистина. Проверихте ли в кабинета на капитан Галени?
— Първо отидохме там. Чисто е.
— Хм… Може би някоя от заседателните зали?
— Готов съм да се обзаложа за това. — „Хайде, Хароче. Захапи примамката ми. Хайде, хайде…“
— Отлично.
— Ако искаш да си спестиш усилията — улови репликата Иван, разбирайки намека, — трябва да започнеш с местата, на които Илян е ходил най-често. По-добре ще е от твоя вариант „от горе до долу“.
— Добра идея — съгласи се Майлс. — Тогава да започнем с приемната. После — извинете ме, генерал Алегре, но трябва да го направя — ще продължа с кабинетите на началник-отделите. След това със заседателните зали, после — офисите на всички аналитици. Навярно трябваше да направим това в комарския отдел още докато бяхме там. После ще видим.
Ако се съдеше по изражението му, лаборантът от Криминологията мислено се прощаваше с вечерята си — наистина, това съжаление беше притъпено от очевидния му интерес към развиващите се пред очите му събития. Алегре кимна и всички излязоха в приемната, където полковникът се зае с привичното си упражнение с решетката. Интересно, помисли си Майлс, дали някой вече е забелязал, че Уедел няма достатъчно свързващ разтвор, за да провери всички филтри в сградата на ИмпСи. Илян разсеяно поздрави бившия си секретар. След няколко минути Хароче се извини и ги остави. Илян дори не вдигна поглед.