Очите на Галени се разшириха.
— Забрави… онова, което ти казах.
— Включително и онова, което каза за напускането си ли? — загрижено попита Алегре.
— Аз… не знам. Защо точно аз? Никога не съм смятал, че Хароче има предубеждения към комарците. Още колко време ще трябва да газя сред такива лайна, какво още искат, за да им докажа лоялността си?
— Предполагам, че ще газиш в тях до края на живота си — сериозно отвърна Илян. — Но благодарение на тебе всеки комарец, който тръгне по твоя път, ще гази в по-малко лайна.
— Ти вече постигна много — умоляващо каза Майлс. — Не позволявай на хлебарки като Хароче да направят напразни всичките ти жертви. Империята се нуждае от твоя възглед към света. А ИмпСи се нуждае още по-отчаяно, защото едно от нейните задължения е да представя своя възглед на повечето правителства в Империята. Ако им съобщаваме чистата истина, то може би ще се появи незначителна възможност да получим от тях верни изводи. И е сигурно, че нямаме друг такъв проклет шанс.
Алегре потвърди казаното с кимване.
— Освен това — Майлс хвърли поглед към Делия, която следеше ставащото с тревога, — Ворбар Султана е отлично място за всеки амбициозен офицер. Погледни хората, с които си се запознал тук. И какви възможности се откриват тук. — Иван енергично закима. Майлс продължи: — Хм… не искам да се меся във вътрешните работи на ИмпСи, или нещо такова, но мисля, че комарският отдел съвсем скоро ще има нужда от нов началник. — Майлс погледна към Алегре. — Старият ще наследи много по-неприятен пост, нали разбираш.
Алегре първо изглеждаше изумен, после — замислен.
— Комарец за началник на комарския отдел?…
— Радикално решение — проточи Майлс, — но именно поради това може да проработи.
И двамата — Алегре и Илян — го удостоиха с еднакви погледи: „хайде, успокой се!“. Майлс млъкна.
— Освен това, — продължи Алегре, — според мен вие малко изпреварвате събитията, лорд Воркосиган. Не можем да сме сигурни, че Грегор ще ме утвърди за постоянен шеф на ИмпСи.
— А кого другиго? — сви рамене Майлс. — Олшански още не е достатъчно опитен, а началникът на галактическия отдел ужасно обича работата си. И накрая, с оглед предстоящия брак на императора, вашият опит в комарските въпроси ви прави почти идеалната кандидатура, бих казал.
— Щом е така, може би. — Алегре беше леко обезкуражен, когато започна да осъзнава всички последствия на ставащото. — Но това са грижи за утрешния ден. А на мен ми стигат и днешните. Ще ме извините ли, господа? Мисля, че е най-добре да започна с кратко проучване на файловете в офиса на Хароче… Илян… накратко, каквото е дошло там, горе. И… да свикам на съвещание началник-отделите, за да ги известя за… хм… събитията. Имаш ли някакви предложения, Саймън?
Илян поклати глава.
— Действай. Ще се справиш отлично.
— Дъв — продължи Алегре, обръщайки се към Галени, — поне се прибери да вечеряш и хубаво да се наспиш преди да вземеш каквото и да било важно решение, обещаваш ли ми?
— Да, господине — с неутрален тон отвърна комарецът. Делия стискаше ръката му. Майлс забеляза, че през цялото време докато стояха и говореха, Дъв не бе отпуснал хватката си. Какво, не рискува да позволи и това момиче да избяга? Когато дойдеше на себе си, той навярно щеше да разбере, че ще са нужни поне четирима едри мъже с ръчни трактори, за да я отскубнат от ръката му. При това — безразсъдно смели едри мъже. Иван, който най-накрая забеляза тази няма сцена, леко се намръщи.
— Искате ли да докладвате първи на Грегор, милорд ревизор, или да го направя аз? — попита Алегре.
— Аз ще се погрижа за това. Вие обаче трябва да се явите при него веднага щом навлезете в обстановката.
— Да. Благодаря ви. — Двамата небрежно си отдадоха чест и генералът излезе.
— Сега ли ще се обадиш на Грегор? — попита Галени.
— Направо оттук — отвърна Майлс. — Трябва веднага да му съобщя какво се случи, защото по-рано нямах възможност дори да му намекна. Офисът на шефа на ИмпСи следи всичките му комуникационни пултове.
— Когато разговаряш с него… — Дъв погледна Делия, после отклони поглед, макар че стисна ръката й още по-силно, — би ли го… помолил да каже на Лайза, че не съм предател?
— Разбира се — обеща Майлс. — Имаш думата ми.
— Благодаря ти.
Майлс нареди на дежурния ефрейтор да придружи Галени и Делия до изхода, за да е сигурен че ще стигнат до изхода без никой да им досажда с глупости, и им позволи да използват Мартин заедно с колата му, за да ги откара до разположената наблизо квартира на Галени. Но задържа Иван; неговото уж невинно предложение да остави Галени в апартамента му и после да откара Делия беше пресечено със забележката, че колата му се намира пред генералния щаб. После изгони дежурния офицер от комуникационния пулт и седна на мястото му. Илян си придърпа стол и се настани до него, за да наблюдава. Майлс пъхна специалната си кодова карта в четящото устройство на пулта.