— Какви последствия?
— Не знам какви последствия! Не знам как трябва да реагирам, по дяволите! Да започна да казвам на Илян „татко“ или обратно, да го предизвикам на дуел?
— Ами… като начало можеш да помислиш за това, че изобщо не е твоя работа. Според последните ми данни, и двамата са възрастни хора.
— Те са старци, Майлс! Това е… това е… това е недостойно. Или нещо такова. Скандално. Тя е висш вор, а той е… той е… Илян.
— Сам по себе си отделна класа — ухили се Майлс. — Ако бях на твое място, нямаше да очаквам скандал. Останах с впечатлението, че се държат доста, хм, дискретно. Майка ти проявява безупречен вкус във всичко. Освен това, като се има предвид каква е тя и кой е той, дали някой ще се осмели да пуска коментари?
— Това предизвиква само неудобство. Мама ми каза, че след годежната церемония на Грегор и преди да започне подготовката за сватбата, двамата с Илян щели да отидат за половин месец на почивка на южното крайбрежие. Заедно. В някакъв курорт за простолюдието от средната класа, за който никога не съм чувал. Избрал го е Илян — демек, щом той никога не е чувал за него, то всяко място, което не е привличало вниманието на ИмпСи, напълно го устройвало. А тя заяви, че след годежа искала по цял ден да се пече на слънце в шезлонга, без да прави нищо, пиейки ония отвратителни коктейли с плод на клечка. А през нощта — каза тя! — несъмнено щели да измислят с какво да се занимават. Господи, Майлс, родната ми майка!
— А ти как мислиш, че е станала твоя майка? По онова време на Бараяр не е имало утробни репликатори.
— Това е било преди трийсет години!
— Достатъчно време. На южното крайбрежие, а? Звучи… отпускащо. Всъщност направо безгрижно. — Тази сутрин във Ворбар Султана валеше лапавица. Може би щеше да успее да убеди Илян да му каже името на този курорт и веднага щом се отървеше от проклетия доклад… но Майлс нямаше с кого да отиде на почивка, освен с Иван, а това далеч не беше същото. — Ако това наистина те безпокои, можеш да поговориш с майка ми.
— Опитах. Тя е бетанка! Смята, че това е просто великолепно. Било полезно за сърдечносъдовата система, способствало производството на ендорфини и така нататък. Двете с майка ми сигурно са го измислили заедно.
— Възможно е. Но го погледни и откъм хубавата му страна. Има голяма вероятност леля Алис да е толкова заета със собствения си любовен живот, че да престане да се опитва да уреди твоя. Винаги си казвал, че искаш точно това.
— Да, но…
— Хайде, помисли. Колко пъти през последния месец ти е досаждала да ухажваш подходящи момичета?
— През последния месец… всички бяхме много заети.
— Колко пъти подробно ти е описвала годежи, сватби и раждане на деца на свои познати?
— Ами… нито веднъж, след като спомена за това. Освен годежа на Грегор, разбира се. Никога досега не ме е оставяла толкова дълго без съобщения за статистиката на прираста на населението сред висшите вори. Дори когато служих в посолството на Земята, ми изпращаше писма два пъти месечно.
— Брой си преимуществата, Иване.
Братовчед му сви устни и измърмори:
— Плодове! — промърмори той. — На клечка!
След като се отърва от Иван, Майлс загуби цял час, за да се върне към предишната си съсредоточеност. Той намери практическо приложение на тази пауза, като се обади на доктор Ченко във Военната болница и най-после си уговори час за регулиране на прибора, контролиращ припадъците. Неврологът, изглежда, доста се безпокоеше дали устройството ще работи. Майлс се опита да се отърси от усещането, че самият той е просто голяма и ходеща на два крака лабораторна мишка.
На следващия ден, когато Майлс вече беше готов да излезе от замъка и да тръгне към болницата, се сблъска на вратата с пристигащия отнякъде Илян. Навън валеше сняг; бели парцали бяха полепнали по цивилното сако на Илян и бяха покрили редките му коси. Лицето му бе почервеняло от студ, но излъчваше веселие. Като че ли беше сам.
— Къде си ходил? — попита Майлс. Той протегна шия, гледайки към затварящата се врата, но не видя нито лейди Алис, нито охранител, нито какъвто и да било придружител, влизащ през вратата.
— Поразходих се из града.
— Сам? — Майлс се опита гласът му да не звучи тревожно. След всичко станало оставаше и да изгубят този човек, да вдигнат под тревога градската стража, да я изпратят да го търси и да го намерят, изплашен или объркан и разстроен, в някой от най-странните краища на града… — Изглежда, че си успял да се върнеш благополучно.
— Да — Илян се усмихна безгрижно. Той протегна ръка и му показа малък холокуб. — Госпожа майка ти ми даде карта. Със северния и южния континент, плюс всички обитаеми острови, всички градове, улици и планини в мащаб до един метър. Сега винаги, когато се изгубя, мога да намеря обратния път.