Дължеше й съобщение. Дължеше й няколко съобщения и още — извинение за това, че в суматохата напоследък беше отложил отговора на последните й две съобщения. Майлс се настани пред ком-пулта си, който току-що беше заел новото си място. Светлините на града се отразяваха като кехлибарен дим в облачното небе. Градината, която се виждаше прекрасно през широкия прозорец на кабинета му, тази нощ изглеждаше мека и светеща.
Настройвайки по съответен начин мислите и изражението на лицето си, Майлс се зае със съобщението. Той записа радостни уверения в това, че с него всичко е наред — и от медицинска, и от всякаква друга точка, — и изпрати посланието по теснолъчевата поща. Куин ще го получи след около седмица, в зависимост от сегашното местоположение на дендарийския флот. За негово голямо изумление задачата, която преди изглеждаше невъзможна, сега беше много лесна. Може би просто е трябвало да премахне ограниченията от собствения си разум?
ГЛАВА 28
Майлс реши да превърне процедурата по връщането на ревизорската верига и печата, заедно с предаването на доклада, в малка церемония. Като че ли този традиционно висок пост изискваше нещо повече от това, да ги пъхне под вратата в пластмасов плик. И така, той с цялата необходима прецизност отново облече униформата си в кафяво и сребърно. Дълго се колеба, преди да окачи на куртката всичките си военни награди — може би за последен път. Но той възнамеряваше да моли Грегор за много лична услуга и беше по-добре наградите да говорят за него, а не самият той.
Майлс изпитваше големи съмнения относно тази услуга. В крайна сметка, това беше само незначителна дреболия, и в душата си Майлс чувстваше, че трябва да е над подобни дреболии. Но за него тази дреболия означаваше толкова, колкото онзи допълнителен сантиметър височина, който никой друг не би забелязал. Той нареди на Мартин да го остави, както преди, пред източния вход на двореца. Този път Мартин успя да не се блъсне във вратата: навиците му с графската лимузина наистина се бяха подобрили значително. Майордомът отново отведе Майлс в кабинета на Грегор в лявото крило.
Навярно Грегор имаше запланувани някакви светски задължения, заради които се беше издокарал в униформата си на дом Ворбара. Униформата му придаваше, както винаги, безупречен и строг вид, предизвикващ завист у всички вор-лордове, чиито прислужници не бяха обучени толкова безукорно. Той чакаше Майлс до изключения си ком-пулт, така че с нищо да не отвлича вниманието си.
— Добро утро, милорд Ревизор — усмихна се Грегор.
— Добро утро, сир — машинално отвърна Майлс. Той остави на гладкото черно стъкло на пулта шифрования диск, прибран в кутийка с кодова ключалка. После внимателно свали веригата с печата от шията си и пропусна тежката верига между пръстите си, преди тя да падне с лек звън на масата. — Ето. Всичко е готово.
— Благодаря. — По даден знак на императора майордомът донесе стол на Майлс. Майлс седна и облиза устни, мислено изброявайки предварително репетираните варианти на онази първа фраза, с която искаше да започне молбата си. Но Грегор направи лек жест, насочен и към Майлс, и към майордома едновременно — „чакайте“. Двамата направиха пауза. Грегор отвори кутийката и пъхна диска в четящото устройство на ком-пулта си. После отново го прибра в кутийката и, без да я затваря, я предаде в ръцете на майордома с думите: — Заповядай. Можеш да го занесеш в съседната стая.
— Да, сир. — Майордомът се отдалечи, носейки доклада на малък поднос, като прислужващият на масата слуга — някакъв странен десерт.
Грегор бегло преглеждаше ревизорския доклад на Майлс, без да казва нищо, което би показало мнението му за него, освен произнасяните понякога „хм“. Майлс леко повдигна вежди и се облегна назад. Грегор отново се върна в началото и вече по-бавно изучи отделни откъси. Накрая той приключи; изображението се сви и изчезна. Той взе от пулта ревизорската верига и я завъртя на леещата се през прозореца слънчева светлина, прекарвайки пръсти по гравирания на златните плочки герб на Ворбара.