— Трябва да отбележа, Майлс: от всички решения, които съм вземал внезапно, това е едно от най-удачните.
Майлс сви рамене.
— Случайността ме отведе на място, където имах известен опит.
— Случайността ли беше? Спомням си, че ти много го искаше.
— Саботажът срещу чипа на Илян беше вътрешна работа. За да я разплетеш, ти беше нужен човек от самото ИмпСи. Мнозина други можеха да направят това, което и аз.
— Не… — Грегор го изгледа преценяващо. — Мисля, че ми трябваше именно бивш сътрудник на ИмпСи. И дори сега не мога да се сетя за никой от хората, които познавам, в който, както в теб, да се съчетават едновременно страст и безпристрастност.
Майлс се отказа да спори; сега трябваше да е само любезен, не откровен. Освен това можеше никога повече да не му се удаде толкова удобен момент да отправи молбата си.
— Благодаря ти, Грегор. — Той пое дълбоко въздух…
— Мислех за подходяща награда за толкова добре свършената работа — прибави императорът.
Майлс изпусна въздуха от гърдите си.
— О?
— По традиция такава награда е нова работа. Така се случи, че тази седмица е свободна длъжността на шеф на Имперската Сигурност.
Майлс се прокашля много неутрално.
— И какво?
— Искаш ли я? Въпреки че по традиция това място се заема от действащ военен офицер, няма закон, който гласи, че нямам право да назнача на този пост цивилен.
— Не.
Тази лаконична безапелационност накара Грегор да вдигне вежди.
— Наистина ли? — меко попита той.
— Наистина — решително отвърна Майлс. — Не се правя на интересен. Това е канцеларска работа, пълна с най-досадната рутина, разнообразявана със седмици ужас. И шефът на ИмпСи почти никога не пътува по-далече от Комар, всъщност много рядко успява да излезе от хлебар… щаба на ИмпСи. Бих намразил тази работа.
— Мисля, че ще се справиш.
— Мисля, че ще се справя с почти всяка работа, която ми заповядаш да свърша, Грегор. Това заповед ли е?
— Не. — Грегор се облегна назад. — Това бе откровен въпрос.
— Тогава вече получи моя откровен отговор. Гай Алегре е много по-подходящ за тази длъжност от мен. Има достатъчно бюрократичен опит и е уважаван както на Комар, така и на Бараяр. Той изцяло се е посветил на работата си и я обича истински, не го разяжда амбицията. Той е на нужната възраст — нито твърде млад, нито твърде стар. Никой няма да оспорва назначаването му.
Императорът леко се усмихна.
— Всъщност си помислих, че ще кажеш точно това.
— Тогава какво беше това, упражнение по предвиждане? — „Мисля, че вече направих толкова много подобни упражнения, че дълго няма да ми се прииска; покорно благодаря“. Сърцето му още се свиваше, както понякога наболява твърде уморен мускул при опит да го натовариш. И Майлс подозираше, че тази болка, също както при разтегнатите мускули, ще мине след малка почивка.
— Не — възрази Грегор. — Просто от учтивост. Исках да ти дам правото да избираш първи.
Но той не попита за втори път, избавяйки Майлс от неловката ситуация с повторен отказ. Вместо това той се наведе напред, остави на масата златната верига и известно време беше погълнат от нея, нареждайки я в правилен кръг. После попита:
— Искаш ли кафе? Чай? Или да закусиш?
— Не, благодаря.
— Нещо по-силно?
— Не. Благодаря. Следобед имам назначен час за малка неврохирургична операция. Доктор Ченко е готов да ми имплантира контролиращото си устройство. Изглежда, че ще работи. Не бива да ям нищо преди операцията.
— А, отлично. Крайно време беше.
— Да. Нямам търпение пак да пилотирам скутера си.
— Няма ли да ти липсва прословутият Мартин?
— Малко, струва ми се. Той все повече започна да ми харесва.
Грегор отново погледна към вратата на кабинета си. Дали очакваше някого? Сега бе подходящият момент за молбата на Майлс.
— Грегор, исках да те помоля…
Вратата се отвори и влезе майордомът. След кимването на императора той надникна в коридора с думите:
— Заповядайте, милорди. — После почтително отстъпи назад.
В кабинета влязоха четирима мъже. Майлс веднага ги позна. Той беше достатъчно бараярец, та първата му мисъл да е вопълът на уязвената съвест: „Боже мой, какво съм сбъркал?“. После здравият разум отново предяви своите права: злодеянието трябва да е наистина впечатляващо, за да бъде удостоено с вниманието на цели четирима Имперски Ревизори. Но все пак беше необичайно — а и доста нервиращо — да видиш такова количество Ревизори в една стая. Майлс се прокашля, поизправи се на стола и размени любезни ворски приветствия с тях. Майордомът побърза да нареди столове за новодошлите около бюрото на Грегор.