Лорд Ворховиц очевидно току-що се беше върнал от Комар. Той беше около шестдесетинагодишен, най-младият от тази група, но въпреки това — с впечатляваща кариера: първо военен, после дипломат, посланик на друга планета и, накрая, бивш заместник-министър на финансите. Той можеше да служи като образец за подражание на Дъв Галени. Невъзмутим, слаб, с изтънчени маниери, облечен в най-съвременния стил на вор-лордовете — интересно, дали нямат един и същи шивач с Грегор? И в ръката си държеше кутийка с шифрован диск — доклада на Майлс.
Доктор Вортиц — един от двамата наскоро назначени Имперски Ревизори, — не беше военен. Почетен професор в Университета във Ворбар Султана, той беше специалист по инженерен анализ на проблеми и автор на повечето книги в тази област. Във всеки случай, на голямо количество от тях. Той и изглеждаше като професор — пълен, с посивяла коса, усмихнат, разрошен, с изпъкващ нос и големи уши. Последният му професионален интерес беше взаимодействието между социално-политическата и техническата цялостност; с неговото назначаване в редовете на Имперските Ревизори се добави известна техническа компетентност, макар че всъщност Ревизорите едва ли имаха навик да работят отборно, в буквалния смисъл на думата.
Лорд Ван Воргустафсон, който сега дружески разговаряше с тях, беше другият цивилен Ревизор, бивш индустриалец и прочут филантроп. Той бе нисък, още по-дебел от Вортиц, с остра сива брадичка и розово лице на холерик, което предизвикваше у страничните наблюдатели безпокойство за състоянието на сърдечносъдовата му система. И, разбира се, най-неподкупният — от финансова гледна точка — от всички Ревизори на Грегор; той беше свикнал да раздава такива суми, каквито средният човек не можеше да види през живота си. Но външният му вид не предполагаше, че той е притежател на подобно състояние — той се обличаше като работник (ако изобщо съществуват работници с такава липса на чувство за цвят).
Адмирал Воркалонер беше Ревизор от по-традиционния тип. Той беше напуснал Службата след дълга и впечатляваща кариера. Придържаше се към неутралните възгледи и, доколкото Майлс беше чувал, не бе свързан с нито една политическа партия — нито консервативна, нито прогресивна. Висок и масивен, адмиралът като че ли заемаше невероятно много място.
Преди да седне, той приятелски кимна на Майлс.
— Добро утро. Значи ти си синът на Арал Воркосиган?
— Да, господине — въздъхна Майлс.
— През последните десетина години не сме те виждали много насам. Сега вече знам защо.
Майлс се опита да съобрази дали тази забележка беше одобрение или порицание. Виждайки толкова много Ревизори заедно, той отново усети колко необикновени са тези хора. Всичките бяха с огромен опит, талантливи и всеки бе ценен по своему. От друга страна, всеки от тях беше напълно ексцентричен; те бяха извън — или може би над — всякакви норми. Те бяха повече от огнеупорни, те бяха пожарникарите на Грегор.
Ворховиц се настани отляво на императора.
— И така, — обърна се към него Грегор, — какво смятате, господа?
— Това — Ворховиц се наведе напред и остави диска с доклада на бюрото — е забележителен документ, Грегор.
— Да — присъедини се към него Вортиц. — Лаконичен, последователен и пълен. Знаеш ли колко рядко се среща такова нещо? Поздравявам ви, младежо.
„Шестица ли ми пишете, професоре?“
— Дресира ме Саймън Илян. Той не търпеше никакво разтягане на локуми. Ако полевият ми доклад не му харесаше, той не го приемаше и ми го връщаше за преработка. Мисля, че за него това беше един вид хоби. Винаги можех да позная кога в щаба на ИмпСи е спокойно: тогава моите отчети летяха като куршуми обратно, пълни с оградени абзаци, въпросителни знаци и сухи корекции на граматиката и стила. След десет години такива упражнения се научаваш да го правиш както трябва още от първия път.
Воркалонер се усмихна.
— Старият Ворсмит — отбеляза той, — обикновено предаваше доклада си на изписани на ръка листчета. И никога повече от две страници. Твърдеше, че всичко наистина важно винаги можело да се каже на две страници.
— Написани с нечетлив почерк — измърмори Грегор.
— Налагаше се лично да ходим при него и да изтръгваме подробности. Но това стана малко досадно — прибави Воркалонер.
Ворховиц посочи доклада и се обърна към Майлс.
— Вие, изглежда, почти не сте оставили работа на военния прокурор.
— Всъщност абсолютно никаква — поправи го Грегор. — Снощи Алегре ми докладва, че Хароче се е отказал и смята да се признае за виновен, опитвайки се да смекчи присъдата си като сътрудничи на следствието. Е, след като призна пред Нас, едва ли може да се обърне на сто и осемдесет градуса и да се преструва на невинен пред военния съд.