— Не бих се обзаложил; Хароче е достатъчно нагъл за това — отбеляза Майлс. — Но се радвам да чуя, че процесът няма да се проточи.
— Това е било наистина странно разследване — продължи Ворховиц. — Когато за пръв път чух за срива на Илян, се притесних, защото усетих, че има нещо нередно. Но не бих могъл да разреша случая така, както сте го направили вие, лорд Воркосиган.
— Убеден съм, че вие щяхте да го разрешите по своему, сър — отвърна Майлс.
— Не — възрази Ворховиц. Той почука по кутийката. — Според моя анализ повратният момент е настъпил, когато сте довели онзи галактически биохимик, доктор Уедел. Именно от този момент плановете на Хароче безвъзвратно са се провалили. Аз и представа си нямах за съществуването на Уедел и щях да поверя анализа на чипа изцяло на екипа на адмирал Авакли.
— Авакли е добър специалист — отзова се Майлс, неуверен дали казаното не беше критика. Да, биокибернетикът бе направил всичко възможно.
— Ние — Ворховиц посочи останалите ревизори — рядко работим заедно, в буквалния смисъл. Но често се консултираме един с друг. „Какви източници на информация, които могат да имат връзка с този проблем, знаете вие, но не знам аз?“ Това увеличава пет пъти нашата възможност за достъп до стари данни.
— Пет пъти ли? Мислех, че сте седмина.
Вортиц леко се усмихна.
— Ние приемаме генерал Ворпарадийс като един вид Почетен Ревизор. Уважаваме го, да, но вече не го викаме на съвещанията си.
— Всъщност — измърмори Воргустафсон — изобщо не му споменаваме за тях.
— А адмирал Валънтайн през последните няколко години е прекалено болен, за да участва активно в тях — прибави Ворховиц. — Щях да настоя да подаде оставка, но след смъртта на генерал Ворсмит едно от местата остава вакантно и няма нужда да го молим да напусне.
Майлс смътно си спомни, че преди две години почина осмият Ревизор, престарелият Ворсмит. Постът на девети Ревизор, който самият той бе заемал до скоро, по традиция се пазеше свободен за временни назначения — за хора с опит в конкретна област, които Империята призоваваше на този пост, а после ги освобождаваше, след като изпълнеха задачата си.
— Така че ние четиримата, които присъстваме тук, — продължи Ворховиц — сме нещо като кворум. Ворлейснър не успя да дойде, защото работи на Южния континент, но аз го държа в течение.
— В такъв случай, милорди, — заговори Грегор, — какво ще Ни посъветвате?
Ворховиц пак погледна колегите си, които му кимнаха в отговор, и замислено сви уста:
— Той е подходящ, Грегор.
— Благодаря ви. — Императорът се обърна към Майлс. — Преди малко с теб обсъждахме свободните места за работа. Така се получи, че тази седмица имам още една — постът на осмия Ревизор. Искаш ли го?
Майлс успя да не припадне.
— Това е… постоянен пост, Грегор. Ревизорите се назначават пожизнено. Сигурен ли си, че…
— Не е задължително да са пожизнени. Ревизорите могат да подават оставка, да бъдат отстранени посредством дискедитиране — точно както Ревизорът може да бъде убит или внезапно да умре.
— Не съм ли малко млад за тази работа? — А току-що се чувстваше толкова стар…
— Ако приемете този пост — обади се Ворховиц, — ще станете най-младият Имперски Ревизор в бараярската история след Периода на изолация. Проверих в архивите.
— Генерал Ворпарадийс… със сигурност няма да одобри това. Както и хората, които мислят като него. — „По дяволите, та Ворпарадийс ме смята за мутант!“
— Генерал Ворпарадийс — отвърна Ворховиц — смяташе, че и аз съм прекалено млад за тази работа, а когато ме назначиха, бях на петдесет и осем. Сега може да насочи неодобрението си към вас — то изобщо няма да ми липсва. А освен на практика уникалните знания, които сте придобили за десет години в ИмпСи, вие имате по-голям галактически опит от които и да е трима от нас, седящите в тази стая, взети заедно. Доста необичаен опит, но доста обширен. Той ще бъде съществено допълнение към нашата обща база данни.
— А вие… ъ-ъ… чели ли сте досието ми?
— Преди няколко дни генерал Алегре беше така любезен да ни предостави пълно копие. — Погледът на Ворховиц се плъзна по гърдите на Майлс и по нагледните препоръки, които ги украсяваха. За щастие, Имперската Служба не даваше материални свидетелства за порицанията, иначе куртката му щеше да провисне.
— Тогава знаете… че с последния ми оперативен доклад за ИмпСи имаше малък проблем. Не, голям проблем — поправи се той. И потърси по лицето на Ворховиц някакъв признак за скрито неодобрение. Изражението му беше сериозно, но не и осъдително. Или той не знаеше? Майлс огледа всички Ревизори. — Едва не убих един от нашите куриери, когато получих поредния си припадък. Илян ме уволни, защото го излъгах за случая. — Ето. Толкова прямо, неукрасено и правдиво, колкото можеше.