— Но аз искам — твърдо каза императорът. — Задълженията на моите ревизори почти никога не са обикновени. Пращам ги само когато обикновените решения са изчерпани, когато законите не действат или изобщо няма такива. Те се занимават с неочакваното.
— Със сложното — прибави Вортиц.
— С толкова плашещото, че никой друг не се осмелява да го докосне — вметна Ворховиц.
— С наистина странното — въздъхна Воргустафсон.
— А понякога — заключи Грегор, — както в случая с ревизора, който доказа странната измяна на генерал Хароче, се справят с кризисни ситуации, които са смъртно опасни за бъдещето на Империята. Ще приемете ли поста на осми ревизор, милорд Воркосиган?
По-късно щеше да има официална церемония и публично полагане на клетва, но мигът на истината беше сега.
Майлс дълбоко си пое дъх.
— Да — отвърна той.
Операцията за имплантиране на чипа не се оказа нито толкова продължителна, нито толкова страшна, колкото очакваше Майлс. Ченко, който започваше да свиква с малко параноичния мироглед на своя знаменит пациент, му позволи да остане в съзнание по време на операцията и да наблюдава всичко на монитора, предвидливо инсталиран точно над фиксаторите за главата му. На следващата сутрин неврологът му позволи да стане и да се прибере вкъщи.
Два дни по-късно те отново се срещнаха в Имперската болница, в неврологичната лаборатория на Ченко, за провеждане на последния контролен тест.
— Искате ли сам да направите това, милорд? — попита Ченко.
— Да, моля. Така или иначе, ще трябва аз да го правя.
— Не ви препоръчвам винаги да го правите сам. До вас трябва да има наблюдател, особено в началото.
Лекарят му подаде нов предпазител за уста и активиращото устройство. Апаратчето идеално легна в дланта на Майлс. Той отново легна на масата за прегледи, за последен път провери показанията на активатора, притисна го към дясното си слепоочие и го включи.
Пъстри фойерверки.
Мрак.
Майлс рязко отвори очи.
— Пфу — каза той. После раздвижи челюст и изплю предпазителя.
Ченко, радостно надвиснал над него, взе предпазителя и положи ръка върху гърдите на Майлс, за да му попречи да стане. Активиращото устройство сега лежеше върху монитора до него; интересно, дали на Ченко му се е наложило да го лови във въздуха?
— Още не, моля ви, лорд Воркосиган. Трябва да направим още няколко изследвания. — Неврологът, заедно с лаборантите си, се засуети край апаратурата си, тананикайки си фалшиво. Майлс реши, че това е добър признак.
— А… кодирахте ли активиращите сигнали, както ви помолих, Ченко? Не искам тая дяволска джаджа да се задейства случайно, докато минавам през някой детектор или нещо подобно.
— Да, милорд. Нищо не може да включи вашия стимулатор на припадъците, освен активаторът — за пореден път го увери неврологът. — Без него веригата не може да се затвори.
— Ами ако по някаква причина си счупя главата — не знам, например при катастрофа със скутер или нещо подобно, — има ли вероятност това нещо да се включи и повече да не се изключи?
— Не, милорд — търпеливо отвърна Ченко. — Ако някога получите такава травма, която увреди имплантирания в мозъка ви чип, то вече няма за какво да се безпокоите. Нито с какво.
— О! Отлично.
— Хм, хм — продължи да си мърмори лекарят, приключвайки с мониторите. — Да. Да. Този път конвулсиите ви продължиха по-малко от половината време на обичайните ви неконтролируеми припадъци. Тялото ви не подскача толкова енергично. Подобните на махмурлук симптоми, за които ми казахте, също би трябвало да са по-слаби. Опитайте се да ги проследите през следващото денонощие и ми разкажете субективните си усещания. Да. Това трябва да стане част от ежедневието ви, също като миенето на зъби. Проверявайте равнището на невротрансмитерите си по телеметричния панел на активиращото устройство всеки ден по едно и също време, да речем, вечер преди лягане. И когато надхвърлят половината, — но преди да надвишат три четвърти, — ги освободете.
— Добре, докторе. Е, може ли вече да пилотирам?
— Утре — каза Ченко.
— А защо не днес?
— Утре — по-твърдо повтори неврологът. — След като ви прегледам още веднъж. Бъдете добро момче, милорд, моля ви.
— Изглежда, че… ще се наложи.
— Не бих се обзаложил на бетански долари — измърмори под нос лекарят.
Майлс се престори, че не го е чул.
Лейди Алис, подтиквана от Грегор, определи официалната церемония на императорския годеж като първо светско мероприятие в напрегнатия сезон на Зимния празник. Майлс не беше сигурен дали това представлява императорска твърда решимост, младоженческо нетърпение или страх, че Лайза всеки момент може да се събуди от любовната си мъгла, да осъзнае грозящите я опасности и да избяга колкото може по-далече и по-бързо. Може би и трите едновременно.