Майлс отстъпи назад. Невестата и женихът съединиха ръце в заключителния жест на церемонията, като с другата си ръка държаха ръцете на лейди Алис, и под нейно наблюдение си размениха окончателните клетви за вярност. „Ако си мислиш, че това е цирк, само почакай до лятото, до сватбата…“ С това церемонията завърши и започна балът. Всеки се чувстваше в една или друга степен причастен към станалото, и празненството продължаваше и продължаваше…
Грегор пръв предяви правата си над баща му, затова Майлс отиде при един от бюфетите. Там срещна Иван, висок и прекрасен в парадната си червено-синя униформа. Той пълнеше само една чиния.
— Здравей, брат’чед — лорд Ревизор — каза Иван. — Къде е златният ти нашийник?
— Ще си го получа обратно другата седмица. Когато положа клетва пред последната обща сесия на Съвета на графовете и министрите, преди зимната ваканция.
— Знаеш ли, че слуховете вече плъзнаха. Всякакви хора ме питат за назначаването ти.
— Ако стане прекалено напечено, насочи ги към Ворховиц или Воркалонер. Или не, най-добре към Ворпарадийс. Водиш ли си партньорка, която би могъл да ми заемеш за един-два танца?
Иван сбърчи лице, озърна се и сниши глас.
— Опитах се да направя нещо по-добро. Предложих на Делия Куделка да се омъжи за мен.
Майлс си помисли, че вече знае отговорът й — но, в края на краищата, това беше Иван!
— Значи правилно си мислех, че това е заразно. Моите поздравления! — каза той с престорена сърдечност. — Майка ти ще изпадне в екстаз.
— Не.
— Не ли? Но тя харесва момичетата на Куделка!
— Не е там работата. Делия ми отказа. За пръв път в живота си правя предложение на момиче и — бам! — Иван изглеждаше доста възмутен.
— Не е поискала да се омъжи за теб? Каква изненада!
Иван, който трепна от тона на Майлс, го изгледа подозрително.
— И всичко, което каза майка ми, бе: „Колко жалко, скъпи. Предупреждавах те да не се мотаеш толкова време.“ И отиде да потърси Илян. Видях ги преди две минути, криеха се в една ниша. Илян й разтриваше шията. Тази жена е вклюбена до безумие.
— Е, тя наистина те предупреждаваше. Стотици пъти. Тя беше наясно с демографската ситуация.
— Мислех, че на върха винаги ще има място. Делия каза, че се омъжвала за Дъв Галени! За този проклет комарски… хм…
— Съперник? — подсказа Майлс, докато Иван напразно търсеше нужната му дума.
— Ти си знаел!
— Получих някои подсказки. Сигурен съм, че ще се наслаждаваш на безгрижното си самотно съществуване. Да изживееш следващите десет години така, сякаш са последни, а? А после следващите, и по-следващите и още по-следващите… весело и безгрижно.
— И твоите няма да са по-добри — заяде се Иван.
— А аз не съм и очаквал друго — мрачно се усмихна Майлс. Добре, стига толкова заяждания на тази тема. — Можеш да опиташ още веднъж. Може би с Мартя?
Братовчед му само изръмжа.
— Какво, два отказа в… Да не си предложил и на двете сестри в един ден, а, Иване?
— Паникьосах се.
— И… за кого се омъжва Мартя?
— За всеки друг освен за мен, очевидно.
— Наистина. А ти, хм… видя ли къде е семейство Куделка?
— Комодорът току-що беше тук. Сигурно вече се е уединил с баща ти. А момичетата — предполагам, че ще са в балната зала още щом започне музиката.
— А! — Майлс вече беше тръгнал, когато изведнъж попита разсеяно: — Искаш ли котенце?
Иван го зяпна.
— Защо ми е котенце, за Бога?
— Защото ще напълни с радост ергенската ти квартира. Нещо живо и мърдащо, което ще ти прави компания през дългите самотни вечери.
— Я се разкарай, брат’чед — лорд Ревизоре!
Майлс се ухили, лапна един от ордьоврите и се отдалечи, дъвчейки замислено.
Откри семейство Куделка в балната зала, в тълпата хора в далечния ъгъл. Всичките три сестри — липсваше само Карийн, която все още бе на колонията Бета; доколкото Майлс знаеше, тя трябваше да се върне през лятото за сватбата. Както и лорд Марк, навярно. Капитан Галени беше потънал в сериозен разговор с бъдещия си тъст комодора. До него стоеше Делия в синьо — любимия й цвят. След дълъг размисъл и по съвета на годеницата си, Галени бе решил да не подава оставка, за огромно облекчение на Майлс. През тази седмица Майлс нямаше информация за вътрешните дела в ИмпСи, но чрез Грегор до него достигна слух, че сериозно разглеждат кандидатурата на Галени за поста началник на комарския отдел. И той се надяваше скоро да го поздрави.
Мадам Куделка благосклонно наблюдаваше ставащото. Живописна картина, която много помагаше за възстановяване репутацията на Галени след ущърба, нанесен от пресметливо грубия арест, извършен от Хароче само преди седмица. Сестрите бяха само четири, което означаваше, че със сватбата си Галени ще придобие множество важни семейни връзки и запознанства сред бараярските семейства. Интересно, дали някой вече беше предупредил Дъв, че има опасност Марк да му стане баджанак? Ако не, то тогава Майлс искаше да присъства, когато комарецът научи, и да се наслади на изражението му. И друго беше интересно — дали котенцата можеха да минат за подходящ сватбен подарък…