Чу дълбок, дрезгав баритон зад гърба си:
— Поздравления за повишението ви, сър.
Майлс леко се усмихна и се обърна да поздрави баща си.
— За кое от двете, сър?
— Признавам, че имах предвид назначаването ти като Имперски Ревизор — каза вицекрал граф Арал Воркосиган, — но доколкото разбрах от Грегор, по някакъв незабележим начин си успял да напъхаш там и капитанското звание. За което не ми беше споменал. Поздравления и за това, макар че… това е най-странният начин да получиш сини петлици, за който съм чувал.
— Ако не можеш да направиш онова, което искаш, направи онова, което можеш. Или както можеш. Капитанското звание… допълваше нещо в мен.
— Радвам се, че доживя времето, когато можеш да свикнеш със самия себе си. Значи, не губиш инерция с годините, а, момчето ми? — Графът не довърши тази мисъл с жалното „а ние стареем“, което беше предназначено само да получи опровержение от устата на събеседника.
— Не мисля. — Майлс присви очи, обръщайки за миг поглед навътре в себе си. Отново придобитото спокойствие продължаваше да е там, вътре, но изобщо не го уморяваше. — Просто поемам в нова посока. Ворховиц каза, че съм бил най-младият имперски ревизор от Периода на изолация. Доколкото разбирам, ти никога не си заемал този пост.
— Не. Някак си го пропуснах. Дядо ти също не е бил ревизор. Нито прадядо ти. Всъщност… ще трябва да проверя, но мисля, че досега нито един граф или лорд Воркосиган не е бил имперски ревизор.
— Аз проверих. Нито един. Аз съм първият в семейството — самодоволно отвърна Майлс. — Аз съм безпрецедентен.
Графът се усмихна.
— Това не е нищо ново, Майлс.
ГЛАВА 29
Майлс стоеше сред тълпата пред митницата на една от по-големите комарски орбитални транзитни станции. „Мирише на космическа станция.“ Далеч не нежно благоухание — странна и рязка смес, съставена от мириса на работещи механизми, електроника и всякакви изпарения от човешкото тяло; леденият въздух, пречистван от филтрите, никога не се избавяше докрай от тази миризма. Но за него този аромат бе познат, привичен и необичайно носталгичен. Атмосферата на адмирал Нейсмит, подсъзнателно наелектризираща, дори сега.
Станцията бе една от дузината подобни, орбитиращи около единствената полуобитаема планета в системата. Други три, намиращи се по-навътре в космоса, обикаляха около бледото комарско слънце, а всеки един от шестте изхода, които всички те обслужваха, имаше собствена двойка станции — военна и цивилна. В тази огромна мрежа се появяваха, изчезваха и се придвижваха товари и пътници не само за Бараяр, но и за Пол, Центъра на Хеген, Сергияр и следващият след него Ескобар, а така също и по дузина свързващи маршрути. Отново беше отворен търговският път за Ро Кит и останалата част на Сетагандската империя; въпреки че те бяха обезпокоителни съседи, през тях минаваше все по-нарастващ трафик. Таксите и митата, които се събираха тук, представляваха немаловажен източник на доходи за Бараярската империя, далеч превишаващ всички суми, които можеха да се изстискат от бедните селяни, отглеждащи зърно на родната си планета. Това също беше част от Бараяр — не биваше да забрави да го спомене на израсналата в космоса Ели Куин.
Куин навярно щеше да е почти щастлива на Комар. Неговите закрити от куполи градове биха й напомняли за родината — космическа станция. Разбира се, повечето задължения на лорд Воркосиган щяха да го задържат във Ворбар Султана. Столицата привличаше всички амбициозни мъже като гравитационен кладенец. Но можеше да поддържа втори дом на една от тукашните станции, малка уютна космическа вила в дълбокия космос… „Само че ще е далеч от планината.“
Предния ден беше изпратил от същата станция графа и графинята, които отлитаха обратно за Сергияр. Майлс пътува с тях от Бараяр до Комар на борда на правителствения куриерски кораб. Петте дни в сравнително спокойния скоков кораб им бяха дали достатъчно време за разговори. Освен това Майлс бе използвал възможността и изпроси от баща си един личен оръженосец, спокойния и надежден Пим. Графинята мърмореше, че трябвало да им даде в замяна Мама Кости, но въпреки това му отстъпи любимия си оръженосец. А графът обеща в най-скоро време да му прати още двама, онези, чиито съпруги и семейства се чувстваха най-неуютно, откъснати от родния си град и докарани в дивите земи на Колония Хаос.