Те разплетоха ръцете и краката си и той с въздишка седна на огромното легло.
— Не става, Ели.
— А аз ще го принудя да стане! — измърмори тя. Майлс хвана ръката й и я целуна от вътрешната страна на китката. Ели въздъхна дълбоко и седна до него. Двамата дълго мълчаха.
— Ти си предопределен за войник — каза тя накрая. — А не за някакъв, някакъв… високопоставен бюрократ.
Майлс вече се беше отказал от опитите си да обяснява на небараярка древния и знатен пост на Имперския Ревизор.
— За да си велик войник, ти трябва велика война. В момента наоколо няма такава. Сетагандците кротуват за пръв път от десет години. Пол не е агресивен и напоследък сме в добри отношения с целия Хеген. Джаксън Хол е отвратителна дупка, но те са прекалено разединени, за да представляват военна опасност. Най-голямата заплаха по тези места сме ние, но Сергияр поглъща цялата ни енергия. А и не съм сигурен, че бих могъл да участвам във война на страната на агресора.
— Баща ти го е направил. Със забележителен успех.
— С нееднозначен успех. Би трябвало по-внимателно да изучиш нашата история, скъпа. Но аз не съм като баща си. Няма нужда да повтарям неговите грешки; мога да изобретя мои собствени, също толкова блестящи.
— Напоследък си станал такъв политик…
— Това е новата ми работа. И… службата ми може да представлява това, да стоя и да чакам, но животът е толкова кратък! Ако някога потрябвам на империята като войник, могат да ми пратят съобщение по комуникационния пулт.
Ели изви вежди, след което се облегна назад и потупа лежащите около тях възглавници. Майлс положи главата й на изпъстрените си с белези гърди и започна да гали косата й, навивайки къдриците около пръста си. Тя започна лениво да гали тялото му. Майлс чувстваше как и двамата се освобождават, докато напрежението и ужасът отслабват, докато се забавя пулса на сърцата им. Не болка — вече не болка, а само печал, меланхолия, тиха и правилна.
— Виж… — каза той, — не искам да кажа, че вече няма да има нужда от спасителни операции, от време на време. Имай предвид, като адмирал Куин, мястото за сладкото ти дупе ще е удобен мек стол в оперативен център. Няма винаги лично да командваш взводовете. Това не е редно за висш щабен офицер, а и освен това е прекалено опасно.
Показалецът й проследи паяжината от най-забележителните му белези така, че дори космите по ръцете му настръхнаха.
— Ти си отвратителен лицемер, любими.
Майлс благоразумно реши да не спори. Той се прокашля.
— Между другото… има още нещо, за което исках да те помоля. Услуга. За сержант Таура.
Ели едва забележимо се напрегна.
— Да?
— Последния път, когато я видях, забелязах, че косата й се прошарва. Знаеш какво значи това. Наскоро разговарях за това с Канаба, помниш ли го? Той й дава не повече от два месеца до началото на сериозен метаболитен срив и до края й. Искам да ми обещаеш, че ще ми съобщиш навреме, за да дойда и да я видя преди да умре. Не… не искам да е сама в този момент. Това е обещание, което някога си дадох и смятам да го изпълня.
Ели отново легна.
— Добре — сериозно отвърна тя. И след миг добави: — Така… спал ли си с нея?
— Хм… — Майлс мъчително преглътна. — Това беше преди теб, Ели. — И след минутка се принуди да добави: — И после, от време на време. Съвсем рядко.
— Ха! Така си и знаех.
„Щом ще сме болезнено любопитни…“
— Ами… ти? Нямаше ли никой друг след моето заминаване?
— Не. Бях добро момиче. Ха! — И след миг добави: — Е, преди теб… беше друга Куин.
Тази рязка откровеност, разбра той, беше обратната страна на нейната правдивост; той не се задълбочи в това.
— Би трябвало да се подразбира, но за всеки случай… нали знаеш, че си свободна от всякакви лични задължения към мен в бъдеще?
— За да можеш да си свободен и ти ли? Това ли било? — Тя го докосна по лицето и се усмихна. — Нямам нужда да ме освобождаваш, любими. Аз мога да се освободя сама, по всяко време когато реша.
— Мисля, че точно това съм обичал винаги в теб. — Майлс се поколеба. — А ще решиш ли, че е дошло време да решиш?
— Е, това вече е друг въпрос, нали? — меко отвърна тя. Те дълго се гледаха в очите, сякаш вкарваха образа на другия в някаква вътрешна база данни. После Ели добави доброжелателно и с необичайна проницателност: — Надявам се, че ще намериш своята лейди Воркосиган, Майлс. Която и да е тя.
— И аз се надявам, Ели — въздъхна Майлс. — Но ме е страх от търсенето.
— Мързеливец — измърмори тя.
— И това е вярно. Ти беше мечтата на пияницата, Куин. Доста ме разглези, да знаеш.