ГЛАВА 5
Майлс се измъкна от колата на капитан Галени, която спря пред източната колонада на императорската резиденция, и се обърна да подаде ръка на Делия Куделка, която всъщност изобщо не се нуждаеше от помощ. Тя измъкна навън дългите си атлетични крака и енергично се изправи. Полите на роклята й — в нейния любим син цвят — разкриха бални пантофки в същия оттенък, практични, удобни и с равна подметка. Делия беше най-високата от четирите дъщери на комодор Куделка — темето на Майлс стигаше на около десет сантиметра под рамото й. Той й се усмихна, гледайки отдолу нагоре. Тя отвърна с малко крива усмивка.
— Не знам защо ви позволих на теб и Иван да ме уговорите да дойда тук — прошепна в ухото му Делия.
— Защото обичаш да танцуваш — уверено каза Майлс. — Запази ми първите два танца и ти обещавам, че за остатъка от вечерта ще ти намеря симпатичен и висок галактически дипломат.
— Не е там проблемът — възрази тя и плъзна очи по ниското му тяло.
— Недостатъчния си ръст компенсирам с бързина.
— Тъкмо това е проблемът. — Тя енергично кимна.
Галени предаде скромната си кола на чакащия прислужник в императорска ливрея, който да я откара на паркинга, и пое ръката на собствената си дама. Човек трябваше да го познава, за да чете изражението на мрачното му лице; Майлс долови във вида му малко гордост, малко самодоволство и малко смут, сякаш е дошъл на бала прекалено официално облечен. Тъй като Галени (макар и болезнено спретнат, избръснат и излъскан) носеше същата зелена парадна униформа с бляскави пагони като Майлс, то този ефект трябваше да се дължи на спътничката му.
„Наистина си заслужава да е самодоволен — помисли си Майлс. — Почакай само да я види Иван…“
Ако притежаваше повече ум, отколкото красота, Лайза Тоскана трябваше да е нещо като гений. Макар че истинската причина за изключителното й физическо присъствие върху околните беше трудно доловима. Приятно, с меки очертания лице, изобщо не толкова поразително като, да речем, на струващата много пари пластична хирургическа корекция на Ели Куин. Очите й бяха необикновени, искрящи и синьозелени, макар че не знаеше на какво се дължи този цвят — на гените или на козметиката. Беше ниска дори за комарка, две педи по-ниска от Галени, чиито ръст бе почти като на Делия. Но най-отличителната черта на Лайза беше кожата й, млечнобяла и сякаш сияйна — „сочна“, помисли си Майлс, това бе точната дума за такава разкошна плът. Думата „пухкава“ би била неправилна, тя дори отдалече не намекваше за този възторг. През целия си живот не беше виждал толкова апетитна жена, освен в силовите кълбета на сетагандийските аут-лейди.
Богатството не винаги възнаграждава притежателя си с добър вкус, но когато това се случи, резултатите са просто потресаващи. Лайза носеше тъмночервени широки панталони по комарска мода и бюстие в същия цвят, подчертани с отворено право сако в кремаво и синьо-зелено. Много семпли бижута. Косата й, прекалено тъмна, за да се нарече руса, и прекалено светла, за да се нарече кестенява, се виеше на ситни къдрици в откровено комарски стил. Вдигайки поглед към своя придружител, тя се усмихна — радостно и възбудено, но в никакъв случай не смаяно. „Ако спечели благоразположението на леля Алис — реши Майлс, — няма да има проблеми.“ И, крачейки по-широко, за да се изравни с походката на Делия, той поведе малката си група навътре, като че ли малката вечеря на Грегор беше негов личен подарък за тях.
Те преминаха проверката на имперската охрана и на майордома, след като той се увери, че не искат да му оставят наметалата си и че, понеже Майлс ги придружава, нямат нужда от по-нататъшни указания. Следващият човек, с който се срещнаха, беше, разбира се, самата лейди Алис Ворпатрил, стояща в края на стълбите. Тази вечер бе избрала тъмносиня кадифена рокля със златна бродерия, навярно в чест на родовите цветове на Ворпатрил, нейния отдавна починал съпруг. Доколкото си спомняше Майлс, през цялото му детство тя беше носила вдовишко светло сиво, но накрая се бе отказала. Вероятно по същото време, по което окончателно беше простила на лорд Падма Ворпатрил, че е допуснал да го убият по такъв възмутителен начин по време на Войната на Вордариан.
— Здравейте, Майлс, скъпи, Делия — поздрави ги лейди Алис.
Майлс се поклони и с най-голяма официалност й представи капитан Галени и доктор Тоскана. Тя одобрително кимна и Майлс се успокои — явно Иван наистина е уредил да прибавят имената им към допълнителния списък с гостите, както им беше обещал.
— Грегор приема всички в Огледалната зала, както обикновено — продължи лейди Алис. — На вечерята ще ви настанят на неговата маса, след ескобарската посланичка и нейния съпруг — реших, че този път трябва да разредим галактяните с малко от местните.