— Разбирам — отвърна Лайза, в очите на която проблеснаха весели искрици.
— Аха. Дойде и нашият ред. — Майлс поведе групата си напред.
Делия познаваше Грегор, откакто се помнеше, затова след кратката размяна на реплики и приветствени усмивки се отдръпна назад, отстъпвайки място на новодошлите.
— Да, капитан Галени, чувал съм за вас — сериозно каза императорът, когато Майлс му представи офицера, пристигнал от Комар. За части от секундата Галени придоби вид, сякаш не бе сигурен как да възприеме тази обезпокоителна информация и Грегор мигновено добави: — Много хубави неща.
После се обърна към Лайза и за момент не успя да откъсне поглед от нея. Но веднага се съвзе, леко се поклони над ръката й и измърмори нещо вежливо и обнадеждаващо за важното място на Комар в бъдещето на Империята.
Когато свършиха с формалностите, Делия отиде да потърси Иван и сестрите си сред разпръснатите из цялата зала блестящо облечени гости. Залата далеч не бе толкова претъпкана, колкото на рождения ден на императора или Зимния празник. Лайза хвърли поглед през рамо към Грегор.
— Господи. Стори ми се, че почти се извинява за това, че сте ни завладели.
— Хм, не съвсем — отвърна Майлс. — След като сетаганданците ни нападнали през вашите пунктове, не сме имали друг избор. Той просто изрази съжаление заради личните ви неудобства, които този факт може да е предизвикал, и които сега, с оглед на обстоятелствата, трийсет и пет години след войната, явно изчезват. Многопланетните империи са трудно управляеми системи в неустойчиво равновесие. Макар че сетаганданците са запазили своята в продължение на векове, не смятам, че бих ги избрал за образец на политически модел.
— Той не прилича много на суровия император, за какъвто го представят официалните ви информационни мрежи, нали?
— Всъщност, той е по-скоро мрачен, отколкото суров, както изглежда на екрана. За щастие, навярно.
На пътя им се изпречи мършав старец, който се придвижваше, подпирайки се с бастун. Свръхофициалната му парадна червено-синя — макар и неравномерно избеляла — униформа свободно висеше по тялото му, а съответстващите на униформата саби го удряха по костеливите му хълбоци. Майлс хвана гостите си за ръцете и припряно отстъпи назад, за да му направи място.
Лайза с любопитство го огледа.
— Кой е този стар генерал? — попита тя.
— Една от най-прочутите антики на Ворбар Султана — отвърна Майлс. — Генерал Ворпарадийс е последният жив имперски ревизор, назначен лично от император Ецар.
— За счетоводител изглежда доста… военно — със съмнение отбеляза тя.
— Това е Имперски Ревизор, пише се с главно „Р“ — поясни Майлс. — И с главно „И“. Хм… всяко общество се изправя пред въпроса „Кой ще пази пазачите?“ И Имперският Ревизор е бараярският начин да се отговори на този въпрос. Ревизорът — това е нещо средно между, ъ-ъ, бетански прокурор по особени дела, генерален инспектор и второстепенно божество. Работата му не е задължително свързана със счетоводството, макар че произходът на титлата е точно такъв. Първите графове са били събирачи на данъци за Ворадар Тау. През ръцете на неграмотните ми предци са минавали толкова много пари, че са придобили склонност към придобиване на лепкави пръстчета, по които започнало да остава по нещичко. Ревизорите контролирали графовете от името на императора. Неочакваната поява на Имперски Ревизор, обикновено придружаван от многобройна имперска кавалерия, често предизвиквала необичайни и спонтанни самоубийства. По онова време били убивани и много ревизори, но първите ни императори били много последователни: след всеки такъв случай са последвали зрелищни масови екзекуции и ревизорите станали учудващо недосегаеми персони. Говори се, че били свикнали да яздят в провинцията с чували злато на седлата си, практически без охрана, а бандитите яздели напред и тайно разчиствали пътя им, просто за да са сигурни, че ревизорите по-бързо ще стигнат до своите области, без да се дразнят от някакви непредвидени забавяния. Лично аз мисля, че това е легенда.
Лайза се засмя.
— Все пак е страхотна история!