Един от оръженосците на Грегор се приближи до Лайза и скоро Майлс я откри вече приплъзваща и приклякаща в стъпките на огледалния танц срещу Грегор. Майлс се зачуди дали тя няма да се опита да постигне нещо повече за търговските връзки по време на танца. Това беше забавна възможност и Лайза едва ли щеше да я изпусне. Комарският синдикат на превозвачите трябваше да й даде извънредно възнаграждение за свършената тази вечер работа. Грегор Мрачния наистина се засмя на нещо, казано му от Лайза. Когато тя се върна при Галени, временно подпиращ стената с Майлс, очите й блестяха.
— Той е още по-интелигентен, отколкото предполагах — задъхано рече Лайза. — Той слуша… много внимателно. Имаш чувството, че попива всичко казано от теб. Или това е само поза?
— Не, не е поза — увери я Майлс. — Попива всичко. Но на Грегор му се налага много да внимава какво говори, тъй като думата му е закон — в буквалния смисъл. Щеше да е срамежлив, ако имаше възможност, но това не му е позволено.
— Не му било позволено ли? Колко странно звучи… — отбеляза Лайза.
Преди приемът да свърши — в най-благоприличния и умерен час, веднага след полунощ, — Лайза още три пъти имаше възможност да изпита сдържаността на императора, танцувайки с него по инкрустирания под на балната зала. Интересно, зачуди се Майлс, не го ли е излъгал Грегор за своята срамежливост: та той успя на два пъти да накара Лайза истински да се разсмее.
Вечерта на практика свърши, когато Майлс най-накрая се оказа в орбитата на вниманието на Грегор и успяха полугласно да поговорят насаме. Но за съжаление, първото, което каза Грегор беше:
— Чух, че си успял да Ни върнеш Нашия куриер почти цял. Малко под обичайните ти стандарти, нали?
— О. Значи Ворберг вече се е завърнал?
— Така ми съобщиха. Какво точно стана там?
— Ъъъ… много неприятен нещастен случай с автоматичен плазмен пистолет. Ще ти разкажа всичко за това, но… не тук.
— Нямам търпение.
Което включваше Грегор в растящия списък с хора, които Майлс трябваше да избягва. По дяволите.
— И къде намери тази изключителна млада комарка? — добави Грегор, загледан някъде в далечината.
— Доктор Тоскана ли? Страхотна е, нали? Възхищавам се на смелостта й не по-малко, отколкото на дълбочината на деколтето й. А всъщност, за какво си говорихте?
— Предимно за Комар… Имаш ли й… хм… адреса в Синдиката на превозвачите? Добре де, няма значение, Саймън ще ми го даде. Несъмнено, заедно с подробен доклад на ИмпСи, независимо дали го искам, или не.
— ИмпСи живее, за да ви служи, сир — поклони се Майлс.
— Дръж се прилично — изръмжа Грегор.
Майлс се ухили.
Когато се върнаха в замъка Воркосиган, Майлс покани двамата комарци да изпият по чашка, преди да съобрази, че в момента има чисто технически проблеми с приемането на гости. Галени започва вежливо да отказва, говорейки нещо за утрешната си работа, но Лайза едновременно с него произнесе:
— О, да, благодаря. С удоволствие ще разгледам къщата, лорд Воркосиган. Тя цялата е пропита с история.
Каквото и да искаше да добави Галени, незабавно го преглътна и, усмихвайки се леко, я последва.
Всички стаи на първия стаж изглеждаха прекалено големи, мрачни и зловещи за трима души; вместо това Майлс ги поведе нагоре, в имащия по-човешки размер малък салон, където му се наложи припряно да обиколи стаята и да смъкне калъфите от мебелите, преди някой да е успял да седне. Той настрои осветлението на напълно романтичната светлина на късна вечер, след което отново полетя по стълбите надолу — през две или три стъпала съответно — в търсене на три чаши и бутилка подходящо вино. Нагоре се качваше вече доста задъхан.
Връщайки се в малкия салон, той откри, че междувременно Галени не се бе възползвал от открилата му се благоприятна възможност. Майлс трябваше да свали покривката само от малкия диван, принуждавайки тези двамата към по-тясно съседство, а не както сега — всеки си беше избрал свое самостоятелно, без съмнение удобно кресло. Сериозният, спазващ старомодните правила капитан, изглежда не съзнаваше тайния копнеж на своята дама към малко романтични глупости. По някакъв странен начин това напомни на Майлс за Таура, принудена от ръста, работата и ранга си да носи постоянно маска на човек, прекалено опасен, за да се подиграваш с него. Лайза изобщо не беше висока, но навярно бе прекалено умна, прекалено съвестна по отношение на обществените и светските си задължения. Тя никога нямаше директно да му предложи. Галени я караше да се усмихва, но не и да се смее. Липсата на каквото и да е усещане за „игра“ помежду им разтревожи Майлс. Той бе убеден, че човек трябва да има изключително чувство за хумор, за да е влюбен и да запази разсъдъка си.